Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Сега заплашвали директора на летището, че ако не ги заредят с гориво…
— Да?
— … ще пуснат болните навън да заразят всички на острова.
Юри сграбчи работника за рамото.
— Още ли са там?
— Какво? Не разбирам, сеньор.
— Боингът още ли е на летището в Тенерифе?
— Не знам.
— Имате ли радиотелефон? Можете ли да се свържете с началника си — с вашия jefe?
— Si.
— Обадете му се веднага! — Юри пъхна още двеста долара в ръката му. Испанецът погледна банкнотите и се ококори. — Помолете го да провери дали самолетът вече е отлетял от Тенерифе. Si?
— Si, senor!
Юри запристъпя нервно от крак на крак. Едва се сдържаше да не се метне на гълфстрийма и да отхвърчи към Тенерифе. От картата знаеше, че островът е съвсем наблизо, спомняше си името му от страшната катастрофа на два боинга, сблъскали се на летището през 1986 г.
Можеше да вземе разстоянието за половин час, макар че нямаше представа какво ще прави, след като се озове там.
В едно обаче беше сигурен: щастливото му бъдеще с Аня висеше на косъм. Трябваше на всяка цена да унищожи проклетия боинг.
Испанецът извади портативен радиоприемник от кабината на цистерната, изломоти нещо и изчака началникът му да отговори.
— El jefe чул по радиото, че самолетът вече е с включени двигатели и всеки момент ще напусне летището.
— Muchisimas gracias, senor! — извика Юри и се втурна към отворената врата на гълфстрийма.
Работникът проследи спринта му с любопитство. Работата ставаше все по-интересна. Какво го прихвана тоя, като чу за боинга в Тенерифе, та взе да ръси пари като луд, само и само да разбере дали още е там? За къде се забърза толкова, че чак парцалът на главата му за малко не падна?
Човекът се почеса замислено по темето и се отправи към цистерната си.
Белият дом, Отдел за екстремни ситуации
Събота, 23 декември, 19:10 ч (0010 Z)
Застанал в обичайната си поза с кръстосани пред гърдите ръце, президентът на САЩ размишляваше напрегнато върху последните тревожни новини. Американският самолет, който по предишни сведения уж бил свален в Атлантическия океан от терористи, изненадващо се бе озовал на Канарските острови. Внезапната поява на това биологическо плашило с американска регистрация на испанска земя предизвика истинско дипломатическо сътресение и шоковите вълни, изригващи от епицентъра в Мадрид, скоро можеха да обхванат целия свят.
В Отдела за екстремни ситуации се бяха събрали висши служители от Държавния департамент, един генерал от Военновъздушните сили и заместник-директорът на ЦРУ Джонатан Рот.
— Господин президент — каза Рот, след като запозна присъстващите с новосъздадената ситуация, — един от нашите С-17 в Мавритания вече е на път за Тенерифе с част от медицинския екип. Командирът, бивш офицер от запаса, сега работи в гражданската авиация и е квалифициран пилот на „Боинг 747“, тъй че в краен случай може сам да поеме управлението на боинга и да го откара в пустинята.
— Джон — прекъсна го президентът. — Да не искаш да кажеш, че командирът на „Куантъм“-66 отказва да лети повече?
— Нищо не знаем, сър — поклати глава Рот. — Екипажът е изключил радиопредавателите и не желае да говори с когото и да било, освен с управата на летището. Заканват се, че ако не ги заредят с гориво, ще пуснат заразените пътници навън. Испанското правителство е в паника.
— Може би командирът иска да получи гориво, за да отлети към пустинята — предположи президентът.
— Сър, изобщо нямам представа какво смята да прави. Твърде вероятно е да реши да се върне в САЩ, а както ви е известно, вече стигнахме до заключението, че единственото безопасно място за самолета е в Сахара. Навсякъде другаде ще изложат на заразата не само местните жители, но и цялото човечество! Предполагам, че помните предишния ни разговор.
— Разбира се, но още не съм научил какви са резултатите от аутопсията.
— Така ли? — смути се Рот. — Съжалявам, сър, мислех, че сте видял бележката, която ви изпратих.
— Нищо, Джон. Запознай ни накратко с медицинските заключения.
— Макар че от Кефлавик тръгна слух, че аутопсията е потвърдила наличието на вируса, заключенията на нашия екип не са категорични. Липсват доказателства, че инфарктът е причинен от вирус, което обаче не изключва възможността професорът да е бил заразен и да е разнасял заразата.