Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Реши ли накъде ще летим? — бе попитала Рейчъл Шъруд още преди да влязат в кабината.
— Ако никой не се разболее в следващите десет часа, ще ви отведа или в Барбадос, или на Вирджинските острови.
— На Антилските острови ли? — стъписа се Рейчъл. — Защо там?
— Защото са близо до Маями и само за няколко часа ще накацат всички световни медии. Никой не би посмял да ни докосне пред очите на стотици телевизионни камери и веднага щом стане ясно, че няма разболели се на борда, одисеята ни най-после ще свърши.
— А ще можем ли да се приземим там?
— Мислех си дали да не опитаме да се вмъкнем в Маями, Чарлстън или дори Вашингтон, но крайбрежният радар ще ни засече отдалече и ако властите се паникьосат, току-виж, взели да стрелят по нас. Смятам обаче, че ако снижим преди Барбадос или Вирджинските острови и летим съвсем ниско, ще успеем да ги изненадаме, както стана в Тенерифе.
Телефонът, поставен на прозореца отляво до Холанд, иззвъня. Той предаде управлението на Роб и вдигна слушалката.
— Капитан Холанд? Джеймс? Обажда се Ръсти.
Въпреки смущенията по линията Холанд разпозна гласа му.
— Да, тук е Холанд. Много лошо ви чувам.
Последва какофония от електронни сигнали. Джеймс долови само думичката „…сте?“ в края на въпрос.
— Питате къде сме ли?
— Да.
Линията внезапно се изчисти и Холанд обясни на Сандърс къде се намират и какво възнамеряват да направят.
— Не, Джеймс, не бива да ходите там! Военната авиация и флотът са започнали съвместна операция, за да ви издирят и унищожат! Веднага ще ви свалят, ако тръгнете да се приближавате към Щатите!
От слушалката изведнъж се разнесе ново, неравномерно пиюкане.
— О, господи! — извика Рейчъл, която седеше зад Холанд. — Батерията свършва!
— Ръсти, сигурен ли сте, че са пуснали военните по петите ни?
— Джеймс, тук решенията се взимат от хора, които явно са изгубили разсъдъка си! Те смятат, че представлявате огромна биологическа заплаха за цялото човечество! Не можете ли да отлетите другаде? Ако успеете да се приземите на някое отдалечено място, където да не ви открият, и издържите още двайсет часа, без никой на борда да се разболее, тогава най-сетне ще получите свободата си съвсем официално!
— Къде, по дяволите, да отидем? Не мога да предприема дълъг полет само с три двигателя, да не говорим, че самолетът вече вони непоносимо и храната ни е на привършване! Единствено с вода разполагаме в изобилие.
Предупредителният сигнал на изтощената батерия ставаше все по-настойчив.
— Колко дълго можете да летите без зареждане, Джеймс?
— Имам гориво за около седем хиляди километра полет. Това прави малко повече от десет часа. Почакайте един момент да погледна картата.
Холанд остави слушалката и двамата с Рейчъл разгърнаха навигационната карта. С наличното гориво можеха да стигнат до Исландия, Канада, САЩ, Южна Америка, Антилските острови, някои острови в южната част на Атлантическия океан и повечето страни в Африка и Европа.
— Търсим отдалечено и усамотено място, където няма американска военна техника — промърмори Холанд.
Погледът му спря върху една точица на картата, обозначаваща малък остров в Атлантическия океан — горната част на почти потънал планински връх, намиращ на се хиляди километри от сушата. Премери на око разстоянието — към 6000 километра, напълно в обсега им — и въведе географските координати в бордовия компютър.
Никой на света не би могъл да предположи, че ще кацнат точно там.
— Дик, вкарах координатите на това островче. Потегляме натам.
Роб надникна в картата и кимна. Холанд взе отново телефона.
— Ръсти, отклонявам на юг към остров Възнесение. Трябват ми някои сведения за мястото, разполагат ли с писта, или…
Телефонът не издаваше никакъв звук.
— Рейчъл, имаш ли резервна батерия?
— Всичко ми е в багажа — отвърна тя. — Има ли начин да се доберем до багажното отделение?
— Не. — Холанд поклати тъжно глава. — Край. Загубихме и последния си приятел.
Остави телефона и предаде на Рейчъл и Роб смразяващата новина, че в родната им страна управниците съвсем са се развилнели и са насъскали военните срещу тях.
— Наистина ли могат да направят такова нещо, Джеймс? — ококори очи Дик Роб. — Собственото ни правителство да се опита да ни убие?