Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Ако нещо се случи с мен – изсъска София, – тя ще умре. И за миг не си помисляй, че няма да го направя. Току-що убих собствения си съпруг – твоята сексиграчка не значи нищо за мен. А сега ме пусни. – Чейс не помръдна. – Пусни ме. Еди. Ти се би до края, но това вече е краят. Край на битката. Ти изгуби.

Чейс гневно изръмжа, но си махна ръката. София отстъпи встрани, като му се усмихна триумфално, докато разтриваше гърлото си.

— Коленичи, Еди. Ръце зад главата. Не искаме да даваме на моя приятел там повод да ти откъсне някой крайник, нали.

Чейс коленичи неохотно, като се огледа внимателно – и за пръв път забеляза снайпериста. Не можеше да не се възхити от снайперистките умения на стрелеца. Мъжът, блед силует на фона на язовира, стоеше изправен на платформи – намираща се на около четиристотин ярда от тях. Улучваното на цел от такова разстояние бе голямо постижение; това, че мъжът бе улучил толкова малка цел, бе постижение на майстор от класа.

София набра някакъв номер и сложи телефона до ухото си.

— У мен е каза тя. – Обаче някой трябва да дойде да ме вземе имах си малки проблеми с бившия ми съпруг. – Тя изслуша въпроса от другия край на линията и се усмихна. – Не, другия. Не се тревожи, Джо го е взел на мушка. Просто изпрати колата. Колкото се може по-бързо, благодаря.

Тя прекъсна връзката и се приближи до Чейс, като внимаваше да не застава между него и стрелеца.

— Всъщност се получи много добре – каза тя. – Тъкмо се чудех как да накарам тази малка пикла да прави каквото й кажа, но сега, когато вече имам теб...

— Знам ли – каза Чейс, като се насили да остане спокоен и да не се поддаде на провокацията й. – Като се сещам как се развиха нещата между нас, преди да тръгна, тя сигурно ще бъде щастлива да ми види гърба.

София се ухили.

— Добър опит. Но аз мога да разбера какви са истинските й чувства към теб – и какво чувстваш ти към нея. Знам, че не би позволил нищо лошо да й се случи. И тя би направила същото за теб. Само защото някой понякога те подлудява не означава, че не го обичаш.

— Ти пък какво знаеш за любовта? – тросна се Чейс. Това я засегна, лицето й се вкамени. Обърна се с гръб към него и тръгна нанякъде, като го остави на мушката на снайпериста. После отнякъде се появи кола и станцията се изпълни с хора.