Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Здрасти, Джени - каза с разтуптяно сърце.
- Здрасти, Травис.
- Как си?
- Добре.
- Не сме се виждали много често след бала - подхвърли той.
- Имах много работа тук.
- Исках да ти кажа нещо. Бях много щастлив, че ти бях кавалер.
- Благодаря.
Тя имаше загрижен вид.
- Джени, напоследък страниш от мен.
- Не. Травис. Аз... Това«няма нищо общо с теб.
Джени мислеше за Хари. Мислеше за него ден и нощ. Защо я отхвърляше? Преди няколко дни бе дошъл тук с Елайджа Стърн и почти не й бе проговорил. А и добре видя, че й се смееха.
- Джени, ако имаш грижи, знаеш, че можеш всичко да ми кажеш.
- Знам. Ти си добър с мен, Травис. Сега трябва да доразтребя тази маса.
И се отправи към кухнята.
- Чакай - каза Травис.
Поиска да я задържи за китката. Жестът му бе лек, но Джени изохка от болка, изпусна чиниите, които държеше, и те се разбиха на пода. Бе докоснал огромна синина. Тя красеше дясната й ръка от деня, в който Лутър я бе стиснал много силно. Опитваше се да я скрие, като носеше дълги ръкави въпреки горещината.
- Много съжалявам - извини се Травис, клекна и се зае да събира парчетата.
- Не си виновен ти.
Придружи я до кухнята и взе една метла да измете останките. Като се върна, тя си миеше ръцете и тъй като бе вдигнала ръкавите си, за да не ги намокри, той забеляза синкавото петно на китката й.
- Какво е това? - попита я.
- Нищо, ударих се във вратата онзи ден.
- Ударила ли си се? Не ми ги разправяй тия! - избухна Травис. - Някой те е бил, да! Кой ти направи това?
- Не е важно.
- Разбира се, че е важно! Настоявам да знам кой мъж те е наранил. Кажи ми, няма да си тръгна от тук, докато не узная.
- Ами... Лутър Кейлъб ми го направи. Шофьорът на Стърн. Той... Онази сутрин беше ядосан. Хвана ме за китката и ме стисна силно. Но не беше нарочно, наистина. Просто не си премери силата.
- Това е нещо сериозно, Джени! Много сериозно! Ако се мерне насам, искам веднага да ме предупредиш!
*
20 август 1975 г.
Тя пееше, докато вървеше по пътя за Гуз Коув. Чувстваше се обзета от сладко усещане за радост - след десет дни заминаваха заедно. След десет дни най-после щеше да заживее истински. Броеше нощите преди големия ден - беше толкова скоро. Когато видя къщата в края на чакълестия път, ускори крачка. Бързаше да отиде при Хари. Не забеляза скрития в храстите силует на човек, който я наблюдаваше. Влезе през главната врата, без да звъни, както правеше всеки ден.
- Хари, любими! - извика, за да му извести, че е дошла.
Нямаше отговор. Къщата изглеждаше пуста. Извика още веднъж.
Тишина. Прекоси трапезарията и дневната, без да го открие. Не беше и в кабинета си. Нито на терасата. Тогава слезе по стълбите до плажа и го извика. Може би бе отишъл да се изкъпе? Правеше го, когато бе работил прекалено дълго. Но и на плажа нямаше никой. Усети, че я обзема паника - къде можеше да е? Върна се в къщата, отново го повика. Никой. Обиколи всички стаи на партера, после се качи горе. Отвори вратата на спалнята и го видя - седеше на леглото си с купчина листове в ръце.
- Хари? Тук ли сте били? От десет минути ви търся навсякъде.
Той се стресна.
- Извинявай, Нола, четях... Не те чух да идваш.
Стана и прибра купчината листове в едно от чекмеджетата на скрина.
Тя се усмихна.
- И какво толкова интересно четяхте, че не ме чухте как крещя името ви из цялата къща?
- Нищо важно.
- Продължението на романа ви? Покажете ми го!
- Нищо важно. Ще ти го покажа при случай.
Тя го погледна закачливо.
- Сигурен ли сте, че всичко е наред, Хари?
Той се засмя.
- Всичко е наред, Нола.
Слязоха на плажа. Тя искаше да види чайките. Разтвори ръце, все едно че имаше криле, и се затича, като описваше широки кръгове.
- Бих искала да мога да летя, Хари! Само десет дни остават! След десет дни ще отлетим от тук! Ще напуснем този ужасен град завинаги!
Мислеха, че са сами на плажа. Нито Хари, нито Нола подозираха, че Лутър Кейлъб ги наблюдава от гората над скалите. Той изчака да се приберат в къщата и излезе от скривалището си. Затича се по пътя от Гуз Коув и стигна до паркирания на един страничен път мустанг. Подкара към Орора, където спря пред „Кларкс“. Втурна се вътре -трябваше на всяка цена да говори с Джени. Трябваше да каже на някого. Имаше лошо предчувствие. Но Джени нямаше никакво желание да го вижда.