Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Ех, Гюлбахар — с тежка въздишка отсъди валиде султан. — Каква грешка те накара да допуснеш ревността. В страха си да не изгубиш Сюлейман ти остави бъдещето да ти се изплъзне от ръцете.
В отсрещните покои настроението беше коренно различно. Когато научи, че момичето не е отишло при падишаха, Гюлбахар хасеки не можа да повярва на ушите си.
— Сигурна ли си, жено? — попита тя прислужницата си. — Ако лъжеш или грешиш, ще те наложа с пръчката. Мисли му!
— Отказала не веднъж, а два пъти. Господарят на два пъти изпровождал пратеник и двата пъти фустата отсякла с вирнат нос: „Няма!“.
Честно казано, Гюлбахар не се бе надявала на подобна развръзка. Точно обратното, очакваше момичето да се оплаче на падишаха и да разкраси случилото се.
Радваше се вътрешно. Сега Сюлейман със сигурност щеше да се разгневи и да накара да изхвърлят от сарая тази безсрамница, може би щеше да я изпрати в заточение извън Истанбул. Непременно щеше да го направи, злорадстваше наум Гюлбахар цяла вечер.
Но Сюлейман не постъпи така. На следващия ден изпроводи бавачката. Разбира се, и той беше чул, че Гюлбахар се е нахвърлила върху момичето. Бавачката трябваше да изрази съжалението му:
— Защо ни натъжава? Защо не дойде да се оплаче? Каквото и да е станало, ще го решим. Нима мисли, че с леко сърце ще наблюдаваме как помръква засменият ѝ лик?
Възрастната жена беше от много години в сарая, но за първи път ѝ се случваше подобно нещо. Падишахът канеше в леглото си една от наложниците в харема, момичето казваше „няма да дойда“ и султанът не само че не се разяряваше, ами дори я умоляваше. Докато жената вървеше бързо по тесните коридори, тънещи в полумрак, редеше безкрайни молитви:
— Краят на света иде! Бог да ни пази!
Преди да отиде при Хюрем, реши да се отбие при валиде султан и да обсъдят събитията. Двете жени склониха глави една към друга и си зашепнаха.
— Бавачке, кажи ми. Как ще свърши тази история? — попита Хафса султан.
— Тук става дума за искрена любов, господарке — отвърна опитната бавачка. — Затова трябва да се вземат и подходящите мерки.
При тези думи в посърналите очи на валиде султан проблясна някаква искра. Значи и майката на падишаха, както и тя самата, одобряваше любовта на Сюлейман към рускинята, помисли си бавачката.
Това я накара да се чувства значително по-спокойна, докато отиваше към покоите на Хюрем. Щом зърна възрастната жена, момичето веднага стана и ѝ целуна ръка, както повеляваше обичаят. Предложи ѝ да седне. Собственоръчно намести възглавници зад гърба ѝ, за да ѝ е удобно.
— Ах, чедо! — възкликна възрастната жена, когато видя драскотините и синините по лицето на Хюрем.
Надълго и нашироко ѝ описа как тъгувал падишахът, защото отдавна не я е виждал. Преувеличи и разкраси всяка думичка на Сюлейман.
Сърцето на Хюрем се окрили и полетя. Тя прегърна бавачката, за да не издаде чувствата си.
— Как да се явя пред Негово Величество султана? — промълви тя. — Бих потънала от срам заради вида си. Не мога да го погледна в лицето. Ако се отврати от мен, като ме види така обезобразена, какво ще сторя?
Виждайки, че от очите на девойката рукват сълзи, жената се увери, че е влюбена до полуда, и се върна при султан Сюлейман. Лицето на падишаха, който с надежда очакваше вестите, се смръщи от отговора на Хюрем.
— Значи, в дъното е караницата между Гюлбахар и Хюрем? — попита той с треперещ от гняв глас.
— Това трябва да е причината, сине. Но то не е било караница.
— А какво?
— Не знам как да ти кажа… страхувам се…
— От какво се боиш, бавачке? Та ти си ни като втора майка. Грижила си се за нас. Нима майката се страхува от детето си? Кажи ми, щом не е било караница, какво е станало?
Всъщност жената изобщо не се страхуваше, а търсеше най-подходящите думи, защото знаеше, че след това падишахът ще стовари гнева си върху Гюлбахар.
— Чух го от свидетелите, а го видях и с очите си, султане. Нямало е никаква караница. Гюлбахар хасеки здравата е набила момичето. Лицето на нещастното девойче е изподрано и насинено.
— Хюрем не е ли отвърнала?
— Дори не е вдигнала ръка. „Не бих могла да нараня майката на принца“, казвала на всеки, който я питал.
Значи слуховете се оказаха верни. Хюрем бе стояла безропотно и се бе оставила Гюлбахар да я пребие. Дори не беше помръднала. Нито стон, нито дума не бяха излезли от устата ѝ. Даже не бе плакала и викала от болка.