Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Жените в стаята се спогледаха безпомощно. Това беше недопустимо. Сюмбюл ага беше прав, но ето че Хюрем отново се опълчваше срещу правилата. Мерзука и Сетарет поклатиха едва забележимо глави, но никоя от тях не се осмели да си отвори устата. Всички бяха слисани. Падишахът изпращаше главния евнух на харема, за да покани тяхната господарка в покоите му, а тя упорстваше:
— Няма да отида!
Това се случваше за първи път.
Хюрем изведнъж обърна глава към мъжа, който продължаваше да я умолява. Точно тогава се откри лицето ѝ, по което Гюлбахар беше оставила кървави следи с ноктите си. От ударите едната буза на момичето бе посиняла и отекла.
— Защо да не е редно, редно е и още как!
Скочи от мястото си и с ярост се засили към Сюмбюл ага. Застана толкова плътно до него, че я лъхна неприятният дъх от устата му, и избухна:
— Сляп ли си? Виж ме как изглеждам! Лицето ми на нищо не прилича. Цялата съм в драскотини и синини — изведнъж тропна гневно с крак. — Как да се появя пред владетеля в този вид? Прави каквото щеш, и говори каквото искаш и както искаш. Хюрем ханъм си има извинение. Кажи: „Не може да дойде“, и точка.
Сюмбюл ага едва се насили да не отвърне поглед от изподраното лице на момичето. Но продължи да настоява на своето:
— Недей, Хюрем ханъм, не го прави. Ще разлютиш господаря. Виждам, че нехаеш за собствения си живот. Ала не ти ли е жал поне за нас?
Той не получи отговор на въпроса си, но прислужниците се размърмориха под нос в подкрепа на думите му.
— Когато отида и кажа: „Хюрем ханъм няма да дойде. Много настоявах, но тя се е заинатила. И дума не иска да чуе“, а нашият господар заповяда да повикат Кара Али и да нахлузят примката на врата ми, какво ще правя? Няма да се поколебае и за миг. Ще те сграбча за ръцете и ще те завлека насила — напразно я заплаши той, след като не сполучи с вайкането си.
— Само да посмееш — изсъска Хюрем, втренчена в очите на мъжа. — Само да посмееш и лошо ти се пише!
Сюмбюл беше врял и кипял сред интригите в харема и много добре разбираше какво се крие зад тази заплаха. Що ли му трябваше дяволското изкушение — тайната авантюра под стълбите?
Евнухът наистина се намираше в много неизгодна позиция. Дебелият му врат беше приклещен между самозабравилата се московчанка и волята на падишаха. Каквото и да направеше, все щеше да е лошо. Притиснат в безизходица, той напусна, мърморейки, покоите на Хюрем.
Тя не отиде в покоите на султан Сюлейман същата вечер. Сюмбюл ага така и не се престраши да се яви пред него с думите:
— Хюрем няма да дойде.
Реши, че ще се измъкне невредим, ако се разхленчи на рамото на бавачката. Дори и да се ядосаше, падишахът нямаше да заповяда да обезглавят собствената му бавачка.
Сюлейман се учуди, когато насреща му се изправи седемдесетгодишната бавачка вместо неговата красива Хюрем. С подходящо изражение на лицето възрастната жена изрази съжалението си, че Хюрем ханъм няма да изпълни повелята на падишаха и макар и много да е искала, има уважителни причини да не се яви пред него.
— Какви уважителни причини, бавачке? — попита падишахът тихо.
Жената се смълча нерешително. Какво можеше да обясни на самия падишах? Нима беше редно да каже:
— Гюлбахар хасеки е издрала цялото лице на руската хубавица.
След като видя, че бавачката упорито е забила поглед пред себе си, падишахът навъсен започна да обикаля из стаята. Възрастната жена познаваше Сюлейман достатъчно добре и знаеше, че това не вещае нищо добро. Когато беше потънал в размисли преди важно решение, той обикаляше като лъв в клетка и тя бе забелязала, че със завързването на крачките нарастваше и гневът му.
— Нека веднага я известят отново! — кипна изведнъж младият падишах. — Нека Хюрем се яви пред мен на мига! Откога не се изпълнява думата на падишаха и се потъпкват заповедите му, бавачке?
И след втората покана пристигна отрицателен отговор. Макар да изгаряше от желание да се хвърли в обятията му, Хюрем не отиде в покоите на Сюлейман. Отчаян, разгневеният владетел заспа сам в постелята си, където предната вечер бе вдишвал уханието на Хюрем.
Двата отказа на поканите на падишаха разтърсиха харема из основи. Новината стигна първо до Хафса султан, а после и до Гюлбахар хасеки. Валиде султан вече знаеше за побоя и реакцията на Хюрем не я изненада. Момичето беше гордо и опърничаво. Надали щеше да се появи пред падишаха с незараснали рани, да изложи на показ синините си и да се оплаче:
— Виж какво стори майката на сина ти.
Безропотното отношение на девойката към Гюлбахар сигурно беше тактика. Набиха я жестоко, но тя не каза нищо, оттегли се в покоите си и потърси усамотение. Щеше да излезе като жертва от цялата ситуация. Синът на валиде султан се славеше с безпристрастността си и при всички случаи щеше да защити онеправданата страна. Особено ако потърпевшата беше крехката красавица, която не напускаше обятията му.