Илиада [bg]

дето мъжете прославя; в сърцето си тя се зарадва. После съгледа и Зевса, приседнал на стръмното било на многоизворна Ида, и злоба голяма я хвана. И волооката властница Хера кроежи замъти как да омае ума на егидодържителя Зевса. [160] Следният план се показа най-сгоден в сърцето на Хера: в чудна премяна стъкмена, по-скоро да иде на Ида, може би Зевс ще поиска да легне до нейното тяло в ложе любовно — тя сън благодатен и сладък да ръсне над прозорливия разум и гъстите клепки на Зевса. Тръгна към своята спалня, която направи синът [165] й Хефест; вратите й плътни към рамката беше затворил с тайна ключалка, която друг бог да отваря не може. Вътре богинята влезе, заключи вратите блестящи, първо с амброзия махна от своята прелестна кожа [170] всичко нечисто; обилно след туй се намаза с помада — мас амброзийна, приятна, която й бе най-уханна. Щом я докоснеше само сред медната къща на Зевса, мирис се пръсваше чак до земята и чак до небето. Своята хубава кожа намаза, косите си среса, [175] ловко ги сплете със пръсти във плитки прекрасни, блестящи, спусна ги благоуханни от свойта глава на безсмъртна; дивна одежда облече, която за нея Атина беше умело тъкала и везала с шарки различни. Хера я стегна със златни токи на гърдите си бели. [180] Пояс красив си опаса, обточен с ресни многобройни, две обици си постави в ушите, изкусно пробити, всяка триока със перли: и блесна невиждана прелест. Първата между богините було си метна отгоре, скоро тъкано, прозирно, подобно на слънце по блясък. [185] А на нозете си бели завърза изящни сандали. След като целия накит наслага на своето тяло, Хера излезе от спалнята и Афродита повика по-надалече от други безсмъртни и тъй й продума: «Рожбо любима,173 дали би ми чула молбата гореща? [190] Или сега ще откажеш, във свойто сърце разярена, дето закрилям данайци, а ти на троянци помагаш?» А дъщерята на Зевс, Афродита, така й отвърна: «Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос! Хайде кажи ми, какво ти желаеш? Сърцето ме кара [195] да го изпълня, щом мога и щом е това изпълнимо.» Гордата властница Хера й рече с коварни кроежи: «Дай ми любовната сила и чара, с които владееш винаги всички безсмъртни и хората смъртнородени. Аз ще отида да видя във земните плодни предели [200] бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис. Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща, като ме взеха от Рея, щом Зевс далногръмец захвърли Кроноса чак под земята и чак под морето безводно. Тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги, [205] тъй като двамата вече отдавна взаимно отбягват общо легло и наслади: душите вражда им обсеби. Щом със любезни слова аз предумам сърцата им мили, двамата пак да споделят леглото с любовна наслада, биха ме вечно наричали скъпа и достопочтена.» [210] Пък Афродита с усмивка пленителна тъй отговори: «Твойта молба да отхвърля не мога. Това е нередно, тъй като спиш във прегръдките мощни на Зевса всесилен.» Каза и в миг си свали от гърдите цветистия пояс, сръчно извезан и криещ различни чаровни вълшебства. [215] Имаше в него любов и копнежи, и думи лъстиви, дето ума заслепяват дори и на хора разумни. Тя го положи в ръцете на Хера и тъй й продума: «Хайде веднага сложи сред гърдите си пъстрия пояс, в който се крият различни чаровни вълшебства. Аз смятам, [220] че ще се върнеш, постигнала всичко, което желаеш.» Тъй рече. А волооката Хера се мило усмихна. Мило усмихната, скри сред гърдите си пъстрия пояс. А дъщерята на Зевс, Афродита, пое към двореца. Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски, [225] мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея, вихром прехвръкна над снежни високи била в планините на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята. И от Атон се понесе над бурните морски талази, стигна най-после във Лемнос, града на Тоанта божествен. [230] Срещна във него Съня — на Смъртта той бе брат еднокръвен.174 Тя за ръката го хвана, по име го викна и каза: «Съньо, царю повелител на всички безсмъртни и смъртни! Както ме нявга послуша, така и сега ме послушай: аз ще ти бъда за всичко това благодарна навеки. [235] Хайде приспи ти очите блестящи на Зевса Кронида тутакси щом като легна при него в любовна наслада. Златен, изящен и вечен престол ще получиш в награда. Моят син, куцият Хефест, за теб ще го сръчно направи, той ще прибави към него подставка със мъничко столче, [240] за да си слагаш нозете красиви, когато пируваш.»