Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Дръжте се здраво — изкрещя Исана. По натиска на водата, създаден от левиатаните, тя усещаше бързото им приближаване.
Най-близкият вече се беше гмурнал на около петстотин фута под тях и сега стремително се издигаше, издигаше се с кошмарна ярост и сила и Исана направо можеше да види какво ще се случи с кораба, когато гребенът от масивни плочи на гърба му удари по кила на съда.
Тя отново призова Рил и те се втурнаха напред с такава скорост, че брезентовия колан се впи в кожата й дори през тъканта на дрехите. Понесоха се напред, почти плъзгайки се по повърхността на водата, и тя чу задъхващия се от страх Ерен, както и внезапния възторжен вик на Кайтай.
Те стремително плуваха напред и Исана направи завой назад към „Слайв“. Тяхната маневра изхвърли пръски вода като ветрило, високо десет фута, когато те завиха, едва избягвайки сблъсък с туловището на друг левиатан, носещ се с пълна скорост към „Мактис“.
Исана призова Рил, призова морето, и когато те се понесоха към „Слайв“, водата се надигна под тях, оформи са като вълна, която ги издигна над повърхността на вече развълнувания океан, така че когато стигнаха до кораба и вълната се разби във водната магия около корпуса, те бяха просто изхвърлени на палубата.
Точно там, където Демос беше застинал с широко отворени от изненада очи. Създадената от фурии вълна покри краката му и силно наклони „Слайв“ към десния борд. Корабът се изправи и Демос се раздвижи — обърна се към хората си и закрещя заповеди, така че да бъдат чути дори през рева на разярените левиатани.
Исана веднага се обърна към Арарис, наведе се над него и сложи ръце на корема му. В хълбока му зееше рана, точно под последното ребро. Тя хвана разкъсаната плът с ръце, бързо я намести и съедини обратно, насочвайки всичките си мисли през пръстите.
Раната беше тежка и без усложнения, но ако кървенето не бъде спряно, и то бързо, той нямаше да оцелее.
— Не минах през онова мъчение в Церес, за да умреш сега — чу тя собственото си гневно ръмжене. После насочи Рил към раната, откри краищата й с помощта на фурията и започна да ги съединява, за да задържи потока кръв, който се изливаше от тялото му.
Това беше трудно, Исана усети как силата й бързо изтича, но трябваше да го направи. Не отслаби усилията си, докато не усети, че е закърпила артерията и че кръвното налягане в тялото му започва да се стабилизира.
След това тя най-накрая се отпусна и се свлече, задъхана и изтощена до дълбините на душата си.
Вдигна поглед и видя, че Тави я гледа.
Огледа се наоколо. Кайтай също я наблюдаваше, а полегатите й очи проблясваха в светлината на залязващото слънце. Лицето на Ерен изразяваше благоговение. Демос също стоеше и я гледаше, както и дузина смаяни моряци.
— Кървави врани — каза един от мъжете. — Тя дори не използва вана.
Исана примигна и погледна окървавените си ръце, после и изпадналия в безсъзнание мъж до нея.
Тя не…?
Да, точно така.
Кървави врани, наистина. Това беше невъзможно. Само най-мощните призователи на вода в Империята можеха…
Раздаде се още един грандиозен, разтърсващ морето рев.
Исана се огледа, както и всички останали на „Слайв“, за да видят как първия левиатан напада „Мактис“.
Той се издигна от морето като планина от бронирана плът и неистова ярост. Вдигна „Мактис“ над вълните и трясъкът на чупещ се такелаж и кил проряза здрача.
Хората крещяха и падаха от разпадащия се кораб, от такова разстояние приличаха на играчки. Някои от тях паднаха в океана. Други паднаха върху левиатана, чиято кожа бе не по-гостоприемна от враждебните скали на морския бряг.
Половината кораб остана на повърхността, но само докато втори левиатан не се блъсна в първия, смачквайки кораба между тях. Хората отчаяно се бореха за живота си, буболечки сред разярени морски титани. Някои от тях успяха да се доберат до няколко малки лодки, но не останаха дълго в тях в този водовъртеж, предвид наближаващата тъмнина и блъскащите се един в друг левиатани, и скоро гневното море ги погълна, докато „Слайв“ продължи да се отдалечава.
Исана почувства ужаса и съчувствието на хората около себе си. Осъзна, че тези хора, въпреки че бяха пирати и негодници, които с всички сили се бореха срещу врага, който със сигурност щеше да ги убие, станаха свидетели на един от нощните си кошмари. Никой от тях не искаше да види други моряци да умират, както това сполетя екипажа на „Мактис“.
Исана тръсна глава, опитвайки се да се отърси от чувствата на хората около нея. Емоциите бяха прекалено много и главата й щеше да се пръсне.