Фурията на принцепса

Перенус тихо подсвирна.

— Способни ли са на това?

— Да, да — бързо отговори Магнус, като с жест призова капитана на Свободния алерански да пази тишина. — Беше посочено в документите, които ви бяха предоставени преди кампанията.

— А-а — проточи Перенус, като пусна вълча усмивка на Магнус. — Сигурно съм пропуснал тази подробност, но намерих добро приложение за хартията, мога да ви уверя.

— Перенус — изръмжа Насаг с лек намек за порицание в тона си.

Карлус тихо се прокашля.

— С цел да скрие намеренията си от врага, принцепсът е подготвил писмени заповеди за всеки от вас. Всички заповеди са запечатани и желанието му е да ги отваряте една по една, последователно. Във всеки плик ще има инструкции за отварянето на следващия.

Маркус сви устни и обмисли този ход. Умно. Шпионин, който може да извлече информация директно от ума на противника, е мечта или кошмар, в зависимост от това за кого работи шпионинът. Но човек не може да издаде информация, която не притежава, независимо колко талантлив е шпионинът. Това беше прост и хитър начин да се противопоставиш на способностите на ворда.

Поне на теория. Условията никога не остават статични. Който изпълнява заповедите на Октавиан, на практика ще бъде сляп, обвързан с поредица от заповеди и неспособен да действа по собствена инициатива. Това беше рецепта за бедствие. Октавиан беше надарен с естествен талант за този вид неща, но дори на потомък на Дом Гай не му е дадено да вижда бъдещето с необходимата точност. Всеки изминал час увеличаваше вероятността неговите планове и заповеди да станат безнадеждно неактуални.

— Принцепсът е наясно — каза Магнус, — че театърът на бойните действия не е нито статичен, нито напълно предвидим.

— Да, сър — каза Карлус и кимна.

Той свали тежката куриерска чанта от рамото си и я пусна на масата с тъп звук.

— Той направи всичко възможно, за да очертае най-вероятните сценарии за развитие на събитията — Карлус леко се изчерви. — Това означава, че е вградил множество опции във всеки набор от заповеди, като всяка от тези опции си има свой собствен набор от опции и така нататък, включително възможността да действате извън неговите очертания. Това беше доста писане.

Маркус изсумтя.

— Във всеки случай това е нещо — каза той и погледна Насаг. — А вие? Готови ли сте да следвате тези заповеди?

— Засега — отговори Насаг. — Доверявам се на преценката на моя водач.

Старият курсор поклати глава.

— Ще ни доведе всички до кървав гроб — той протегна ръка към Карлус. — Ако това ще се случи, предпочитам да не го чакам наоколо. Моите заповеди, моля.

Младият рицар подаде опакован запечатан пакет на всеки от тях.

Маркус огледа своят пакет документи. Всяка лична заповед беше старателно номерирана и написана на отделен голям лист канимски пергамент.