Фурията на принцепса

Той направи кратка пауза и добави:

— Целият съм слух.

— Моля ви, капитане — каза Магнус, — потърпете още малко, ще обясня всичко.

Перенус погледна Първото копие, който само сви рамене.

Миг по-късно извън палатката настъпи странна тишина, обичайният шум на лагера изведнъж изчезна.

Маркус отиде до вратата на палатката, погледна навън и видя дузина каними с пълно бойно оборудване, които крачеха през лагера на Първи алерански с лапи върху оръжията.

Легионерите се държаха по-далеч от маршируващите каними, но всеки от тях също държеше ръка върху оръжията си.

Съдейки по маркировката на бронята им, макар Маркус да не беше експерт по сложните обичаи на канимите, тези воини бяха най-добрите от тези, които се завърнаха от Алера, черните им брони бяха старателно разкрасени с оттенъци на червеното.

Начело беше Насаг, бронята му беше почти напълно червена.

До него крачеше Градаш, сивият каним, когото Маркус вече смяташе за свой колега сред канимите.

Без никакъв видим сигнал ескортът от воини-каними рязко спря, на разстояние около трийсет фута от командната палатка.

Насаг и Градаш пристъпиха по-близо, Насаг леко кимна на Маркус в алерански стил.

Маркус отговори на поздрава с канимско движение, като леко наклони глава встрани, и каза:

— Добър ден. Моля, влезте.

— Първо копие — каза Насаг. — Получихте ли съобщение от баща ми?

От гърдите на Маркус се изтръгна ръмжащ звук.

— Това все още не е изцяло изяснено.

Муцуната на Градаш се намръщи от отвращение.

— Тайни. Пфу. Ловни игри, така ли?

— Намирисва на нещо такова — потвърди Маркус и се върна вътре заедно с двамата каними.

Перенус енергично поздрави Насаг, когато той влезе, и Насаг му върна поздрава с леко кимване.

— А, сега разбирам — каза капитанът на Свободния алерански. — Новини от експедицията.

— Господа, моля ви — каза маестрото. — Нека изчакаме рицаря, който ще осигури поверителността на разговора. Ако не ви затруднява.

Сър Карлус въздъхна, съсредоточи се и вдигна ръка. Маркус разпозна признаците на напрежение на човек, балансиращ на ръба на възможностите си.

Младият рицар може и да беше изтощен, но заклинанието, което ги обгърна и оказа лек натиск върху ушите му, беше достатъчно надеждно, за да заглуши разговора за всички извън палатката.

— Благодаря ви — каза Магнус на рицаря.

Той се обърна към присъстващите и взе писмо, написано на огромни листове канимски пергамент.

— Това писмо носи подписите и печатите както на принцепса, така и на майстора на войната Варг. Съгласно текста му трябваше да поканя тук присъстващите в палатката, да я защитя от подслушване и да оставя сър Карлус да предаде съобщението. Трибун Фос вече поработи върху сър Карлус със серум на истината и не намери причина да се съмнява в твърденията му. Можем ли да се съгласим, че подписите и печатите са истински?