Фурията на принцепса

Подчинявайки се на жеста му, тя прекъсна защитното заклинание и веднага бяха залети от звуци, които отдавна щяха да привлекат вниманието им, ако него го нямаше.

В тунела отекваха стъпки и разногласно ехо.

Някой, може би същият, когото самите те преследваха, беше в този тунел заедно с тях, докато те се бяха притаили в тесния коридор като истински глупаци.

Никакви фурии няма да ги спасят, ако някой от привържениците на ворда физически се натъкне на тях.

Гласовете се усилваха. Тунелът правеше речта напълно неразбираема, но тонът й не оставяше никакво съмнение — имаше ожесточен спор.

После две тъмни фигури, осветени отзад от приглушена вълшебна лампа, излязоха от страничен тунел и свърнаха в друг тунел, водещ навътре в смрадливите дълбини, към аукционната къща, далеч от Амара и Бърнард.

Тя се спогледа със съпруга си. После двамата се изправиха на крака и се запромъкваха след отдалечаващите се фигури.

Само след няколко ярда тунелът се разшири и стана значително по-висок, а формата му — много по-правилна, с лек наклон в посока към града. Положението им беше благоприятно. Не им беше проблем да се движат по-бързо, отколкото през деня, а краката им, отдавна свикнали да пристъпват безшумно, не издаваха по камъните по-голям шум, отколкото при ходене по мека земя. Амара усети яростен прилив на възбуда, която се разнесе по крайниците й и накара умората да изчезне, и сложи ръка на дръжката на меча си. Искаше да накаже тези мъже, които и да бяха, за това, че се бяха обърнали срещу себеподобните си, да се разправи с тях възможно най-безмилостно и ефективно. Искаше да отвърне на ужаса, който бе обхванал долината и донесе толкова много болка и разруха на холтърите, живеещи в нея.

Но отмъщението нямаше да върне никого обратно. Ако даде воля на чувствата си, това няма да помогне на Първия лорд да спре ворда. Независимо, че го чувстваше правилно. Тя трябваше да е студена, рационална, точно както винаги я беше учил Фиделиас. Или поне се опита да я научи. Враните да изкълват предателските му очи.

Тя бавно прибра ръката си от меча. Все още имаше задача за изпълнение.

— … и вие знаете какво ще каже тя, когато се върнем — изръмжа мъжки глас от групата пред тях. Бяха се приближили достатъчно, за да разбират разговора им. — Че трябваше да ги върнем всички тук, за да бъдат обработени.

— Враните да я вземат тази благородна кучка — изръмжа друг мъж. — Тя каза, че трябва да разберем какво предвиждат курсорите. Не каза нищо за вербуването им.

Гласът на първия мъж стана жалък, съчетавайки еднакво количество разочарование и безпокойство.

— Бихте ли могли да му обясните? Преди всички да ни убият за некомпетентност?

Отговори му познат женски глас, въпреки че Амара не можа веднага да го разпознае поради ехото в тунела: