Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Страхувам се — каза той след малко, — страхувам се, че няма да мога да ги спра. Че хората, които зависят от моята защита, ще умрат.
Тя бавно кимна.
— Разбирам. Преди винаги е имало някой друг, някой по-възрастен, който може да се намеси. Който може да те прикрие. Майка ти и чичо ти. Маестро Килиан. Гай Секстус.
— А сега — каза Тави — съм само аз. Няма на кой друг да разчитам.
— И никой друг няма да е виновен — добави Кайтай.
Тави за момент сведе глава.
— Чувствам се… някак твърде малък за това.
— Би било глупаво от твоя страна да не се чувстваш така — отвърна Кайтай.
Тя го хвана за ръката.
— Има много неща, в които имам опит. Отлично яздя. Катеря се страхотно. Опитен крадец съм. Знам как да се бия, танцувам и любя. Инстинктите ми са несравними.
Тя взе в ръце една от купчините листа и отново го погледна.
— Но това… не. Да сглобявам хиляди парченца информация. Това не е за мен. Това е твоята дарба, алеранецо.
Тя му подаде листата.
— Знанието е твоето оръжие — очите й заблестяха. — Победи ги с него.
Тави си пое дълбоко дъх и мълчаливо пое документите.
— Мараул — възкликна той три часа по-късно.
Кайтай вдигна поглед от мястото, където в момента седеше с шепа черни и бели камъни, след като преди това отнесе новините на покрива и се върна. Тя играеше някаква игра, включваща драскане с нож по камъните и поставянето им в пресечните точки на разчертани линии.
Тя го гледа известно време, след това завъртя очи и каза:
— Ама да, разбира се, как веднага не се сетих?
— Мараул — отново каза Тави. — Беше точно пред очите ми. Ето на какво трябва да обърнем внимание. Защо те са издържали цяла година, докато съседите им са се предали след три-четири месеца? Какво е било различното?
Кайтай сведе глава.
— Армията им е била по-силна? Нарашанците като че ли ги уважаваха повече.
Тави поклати глава.
— По времето, когато са ги нападнали, вордът вече е бил завладял трите съседни области. По-качествената войска може отчасти да компенсира разликата в числеността, но само отчасти, все пак и те се уморяват, получават рани и губят концентрация. Вордът би трябвало да ги смаже.
— По-добро тактическо позициониране? — предложи Кайтай.
Тави поклати глава и посочи съответната маса.
— Там всичко е блата. Има малко естествени защитни точки и дори те са слаби.
— Тогава какво?
— Това е въпросът — каза Тави. — Какво?
Той грабна пачката документи до модела на Мараул и започна да чете.
Отне му два часа да изгради правдоподобна теория и дори това стана възможно само благодарение на подробния доклад, написан от един от ловците на майстора на войната Ларарл.
На шуаранските ловци изглежда е било възложено да наблюдават бойните действия в Мараул, като събират разузнавателни данни както за своите съседи, така и за нашествениците. По някакъв начин тази информация караше Тави да се чувства малко по–комфортно, отколкото преди.
Вратата се отвори и Ларарл влезе в стаята, а Анаг се мяркаше зад него. Огромният златист каним тръгна право към Тави.
— Е?
— Поставихте ли допълнителни пазачи? — попита Тави.
Ларарл присви очи, но ушите му потрепнаха в знак на потвърждение.
— На всяка врата в кулата. Никой ворд не може да се приближи на по-малко от сто ярда от вас.
Тави кимна.
— Мисля, че имам представа какво трябва да направим.
В стаята настъпи тишина.
— Бихте ли били така любезен — изръмжа Ларарл, — да споделите мислите си.
— Вбесява, когато прави така, нали? — каза Кайтай.
Ушите на Анаг потрепнаха развеселено, но младият каним не каза нищо.
— Преди да обясня — каза Тави, — мисля, че и Варг трябва да е тук.
Ларарл изсумтя и погледна Анаг. Той изчезна, насочвайки се към стълбите, водещи към покрива на кулата, и след няколко минути се върна с Варг. Огромният каним с черна козина размени канимски поздрав с Ларарл, после с Тави, и приближи до пясъчната маса, показваща Мараул.
Тави започна без предисловия.
— Нашият опит с вордите ни научи, че тяхната най-голяма сила е и тяхната най-голяма слабост — централизираното командване.
— Тези кралици, за които говорихте — изръмжа Ларарл.