Фурията на принцепса

— И без вас си имам достатъчно проблеми с робството — сухо каза Тави. — Не.

Той си пое дълбоко дъх.

— Бих искал твоите хора и хората на Варг да застанат рамо до рамо с нас срещу ворда.

В стаята настъпи мъртва тишина.

— Те няма да спрат с Кания — каза Тави. Тихите думи падаха като олово, прости и тежки. — Трябва да действаме заедно или един по един ще умрем.

Мълчанието се проточи.

Ларарл обърна глава към Варг.

Канимът с черна козина известно време се взираше в пясъчната маса. После погледна Ларарл.

— Би трябвало да се получи интересна битка, как мислиш?

Канимът със златистата козина впи поглед в Тави, очите му се присвиха.

— Той наистина ли е твой гадара?

Варг размаха уши в знак на съгласие.

— Проляхме кръв заедно и си разменихме мечове.

Ушите на Ларарл заеха изправено положение, показвайки силно удивление.

— Думата му е надеждна — каза Варг.

— И трябва да разберете, че ще трябва да си имаме доверие — каза Тави. — Информацията трябва да бъде ограничена. Ако греша за кралиците или пък други създания на ворда могат да четат мисли, те много лесно ще ни се противопоставят. Трябва да владеем инициативата, в противен случай никой от нас няма да оцелее и седмица.

На Варг и Ларарл им отне известно време, за да преглътнат това, но в крайна сметка Варг размърда уши в знак на съгласие.

— Вие имате много кораби — каза Ларарл, — но не са достатъчни за цял Шуар.

— Нека аз да се притеснявам за това.

Ларарл погледна към Варг, който присви уши до главата си, което беше равносилно на алеранското вдигане на рамене.

— Моят опит показва, че алеранската магия е по-ефективна от тази на нашите жреци. Тя не само убива.

Ларарл изсумтя и посочи пясъчната карта на Шуар.

— Ако изтегля достатъчно воини, за да убия кралицата и да защитя народа си, вордът ще помете защитата на укрепленията.

— Няма да изпращаме воините ти да убиват кралицата — каза Тави.

— Дори да обединим силите на твоите и моите хора, пак няма да успеем, Тавар — изръмжа Варг.

— Тях също няма да ги изпращаме да убиват кралицата — каза Тави. — Ще го направим ние самите.

— Уау — възкликна Кайтай, в очите й блесна разбиране. — Интересно.

— Сами? — повтори Варг.

Тави кимна.

— Наличните тук мои и ваши хора, заедно с всички ловци, които можете да осигурите, ще проследят и ще убият кралицата. Щом направим това и вордите загубят координация, тогава всеки каним — Тави впи поглед в Ларарл и подчерта тази дума, — всеки един каним ще има реален шанс да стигне до брега.

Ларарл се втренчи в Тави, без да мига. След това леко наклони глава на една страна.

— Да. Всеки.