Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Тя докосна китката му, замразявайки пламтящия си гняв, и двамата започнаха своя мъчително бавен път по кроача, за да излязат от холта.
После свалиха обувките си и се прокраднаха обратно през селото. Без да каже нито дума, Амара отстъпи назад, позволявайки на съпруга си да я води.
Който е измъчвал разузнавачите, го беше правил часове преди Амара да намери телата. Които и да бяха виновниците, те очевидно бяха свързани по някакъв начин с ворда и с алеранците, които му помагаха в използването на фурии.
Следователно те бяха основната цел за Амара и Бърнард и най-вероятно бяха оставили следи.
Бърнард поведе. Щеше да ги намери.
Отне им почти два дни непрекъснати, мъчително предпазливи движения, за да настигнат предателите, които бяха измъчвали разузнавачите. Следите ги отведоха до Церес.
Вордът беше превзел града.
Кроачът покриваше стените. Докато слънцето залязваше, то хвърляше потискаща зелена светлина върху сивкавите градски камъни, карайки ги да изглеждат зловещо полупрозрачни, като нефрит, осветен отвътре. От външната страна на стените градът изглеждаше зловещо неподвижен и мълчалив. Не се обаждаха стражи. Не се чуваха камбани. Нямаше чаткане на подкови по настилката. Не се чуваха гласове, нито песни от кръчмите, нямаше майки, които да викат на децата си, докато вечерният здрач започва да измества деня.
Единственото, което можеше да се чуе, беше ромоленето на градските фонтани, които все още работеха, въпреки присъствието на ворда.
И от време на време зловещият, преливащ звук на някой ворд, отекващ по улиците или покривите.
Амара потръпна.
Тя беше достатъчно близо до Бърнард, за да го види и да си разменят знаци. „Цел? Къде?“
Бърнард посочи онова, което е било цитаделата на Върховния лорд в центъра на града, и добави знак „Може би“.
Амара се намръщи. Тя си беше помислила същото. Цитаделата би трябвало да е най-сигурното място. Ако тя беше алеранец сред орда ворди, щеше да предпочете най-дебелите стени и най-сериозната защита около нея, докато спи. „Съгласна съм. Продължаваме ли?“
Бърнард направи знак за съгласие. „Откъде започваме?“
Добър въпрос. Можеха да се справят, без да минават през главната порта, разчитайки единствено на създадените от фурии завеси, за да не бъдат забелязани. Амара, подобно на повечето курсори, знаеше десетина различни начина за проникване в градовете на Върховните лордове, без да привлича внимание. Всъщност в големите градове това беше по-лесно да се направи, отколкото в малките.
Тя даде знак на Бърнард да я последва и се насочи към тунелите за роби, които минаваха под западната стена на града.
Разбира се, преди атаката на ворда тунелите са били запечатани, но, както тя очакваше, сега бяха отворени от панически бягащите жители на града. От всички входове се виждаха изхвърлени навън камъни, преместени набързо от призователи на земя с посредствен талант. Бяха достатъчно широки за възрастен човек с малък ръчен багаж. Най-хубавото беше, че нито един от трите входа в близост не показваше никакви признаци за присъствие на ворди — нито отвън пред входовете, нито в самите тунели.
Единствените следи бяха отпечатъци на обути крака.
Това беше добър знак. По-голяма част от силите на ворда преследваха Първия лорд и легионите, които се оттегляха на север. Това означаваше, че градът най-вероятно е слабо окупиран, вместо да е като жужащ кошер.
Амара се плъзна в тъмния отвор на един от тунелите. Магическите лампи все още горяха вътре, макар да бяха с ниско качество и нарядко.
Щом двамата се озоваха вътре, тя приближи до съпруга си и създаде около главите и раменете им сфера, спираща всякакъв звук.
— Късметлии сме — каза тя със силен шепот. — Все още има достатъчно светлина, за да се придвижим.
Мъжът й я притисна към гърдите си и изръмжа:
— Дори бих казал, че това е прекалено подозрителен късмет.
— Те не могат да имат предимство навсякъде — отговори Амара. — Ако бяха чак толкова много, нямаше да има нужда да гонят Първия лорд така настървено.
Бърнард се замисли и кимна.
— Първият лорд все още представлява заплаха за тях.
Той се огледа внимателно, но уверено.
— Що за място е това?
— Роботърговците в Церес имаха сериозен проблем — отговори Амара. — Готов пазар, но фанатизирани аболиционисти се противопоставяха, като постоянно саботираха пратките с роби и убиваха търговците на роби по всякакъв възможен начин. И роботърговците създадоха тези тунели като сигурен начин за влизане и излизане от града.