Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Амара направи една крачка, после друга. Около нея не се чу нито един подсвиркващ, цвъртящ писък. Тя направи пауза, за да погледне назад, точно когато Бърнард пристъпи върху кроача. Съпругът й беше много по-едър и тежък от нея, а обувките му бяха пропорционално по-широки и следователно по-неудобни. Дори от разстояние една протегната ръка Амара едва различаваше очертанията му, но можеше да прецени, че, докато стъпва по кроача, се движи със същото спокойствие и сдържаност, с което правеше всичко останало.
Не последваха писъци. Обувките работеха. Засега.
Амара отново се съсредоточи върху собствените си движения, опитвайки се да убеди себе си, че върви като грациозна дългокрака чапла, а не като клатеща се патица в тези огромни обувки. Вратата на плевнята беше на около двадесет фута или малко повече. Независимо от това им отне близо час, за да изминат това разстояние. Разбира се, беше нелепо и Амара не се уморяваше да си го напомня. Гърлото й обаче беше сухо и сърцето й биеше толкова силно, че тя си помисли, че може да чуе ударите му.
Само след няколко мига тя притисна гръб към каменната стена на обора и предпазливо се наведе напред, за да види какво вордът пази толкова старателно.
Това беше килер. Амара трудно можеше да намери друга дума, с която да го назове.
Вътре имаше по-дълбок кроач, издигащ се в кални извивки на ярд и повече над каменния под на обора. Тела на мъртви хора бяха запечатани в него. Амара успя да види малко подробности. Кроачът беше прозрачен, но труповете в него бяха неясни и милостиво размити.
Телата не бяха усукани в позициите, в които ги беше застигнала смъртта. Лежаха съвсем спокойно, като хора, които са срещнали смъртта си насън и сега са положени във восъчни гробници. Някои от най-неясните форми, съвсем навътре в кроача, бяха прекалено тънки, за да са тела, но можеше, осъзна Амара, да са кости, чиято плът вече е изядена от кроача.
С изключение на тримата изправени, залепнали в кроача, покриващ стената срещу входа. Бяха двама мъже и една жена, крайниците им бяха обхванати от восъчното вещество, а телата им бяха сериозно осакатени преди смъртта.
Били са измъчвани, осъзна Амара.
Тя бързо оцени външния вид на трите тела. Не бяха облечени като холтъри, в зелено-кафяви цветове, с горски наметала и кожени дрехи като тези на нея и съпруга й.
Всъщност, като се има предвид измъчените им лица, те бяха умрели от болка…
Усети как по гръбнака й пробягаха ледени иглички.
Тя ги познаваше.
Беше учила в Академията с тази млада жена, Ана, беше от холт близо до Форция. Заедно с нея преминаха основното обучение като курсори, преди да завършат Академията и тя да стане ученичка на Фиделиас.
Вордът беше заловил, измъчвал и убил трима нейни колеги курсори, мъже и жени, избрани за тази мисия специално заради способността им да остават невидими и безшумни. За всички добри неща, които бяха направили.
Стомахът й се сви и тя извърна глава. За секунда се бори с гаденето, опитвайки да овладее стомаха си. После се принуди да погледне отново и да помисли.
Два паяка, осъзна тя, все още поправяха повредения кроач вътре в сградата — от отпечатъци. Човешки отпечатъци. Които водеха от вратата към мъртвите разузнавачи.
Но вордите действаха без съжаление, както и без злоба. Нито едно от досегашните тела нямаше следи от мъчения. Те просто биваха… погълнати.
Алеранци са го направили, осъзна тя.
Алеранци са ги измъчвали.
Амара си представи алеранците, които обграждаха вордската кралица в битката при Церес, и отново потръпна, този път от изгарящ гняв.
Тя усети присъствието на Бърнард, движението му към нея, когато той също разгледа вътрешността на плевнята. Усети същото осъзнаване да достига и до него, тялото му се напрегна и едно от кокалчетата на пръстите му изпука в ръкавицата, когато сви яростно юмруци.