Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Магьосническа ярост
Магьосническа ярост - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Магьосническа ярост

Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:

Сарафина Конъл има най-ужасната седмица в живота си. Става дори още по-зле, когато скандален плейбой я отвлича и й разкрива свят, който не е знаела, че съществува… Това е свят, където магията е реалност и където на Сарафина й е дадена възможността да се включи в тайна общност, която има за цел придобиването на абсолютната сила. Те могат да използват жена като нея — магьосница с неизползвана сила за създаване на огън. Но тя не е на път да се съюзи с дявола. Спасена от тези, които я държат в плен, Сарафина е представена на сборище, чието задължение е да се бори със силите на мрака. Тя е очарована, че нейният спасител е внушително съблазнителният Тео — докато доверието помежду им не прераства в пламъци. Докато войната между доброто и злото се води, Сарафина и Тео осъзнават, че единственият им избор е да се обединят в борбата за надмощие, която става все по-напрегната с всяка минута.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 121
Перейти на страницу:

Обърна се и излезе от стаята, намирайки я в коридора, запътила се към вратата.

— Не мога да остана тук повече. Ще се върна за нещата си — каза тя, без да поглежда към него. Най-накрая тя вдигна очи и в тях имаше гняв, предизвикателство. — Не мисли, че ме прогонваш от Сборището напълно. Ще бъда тук често, така че по-добре свиквай.

И всеки път, когато я видеше, щеше да е мъчение.

Тя мина покрай него и се отправи бързо към вратата.

— Хайде, Гросет. Да вървим. — Гросет скочи от фотьойла и отиде до нея.

— Сарафина.

Тя вдигна ръка.

— Не искам да слушам. — Обърна се, в очите й искреше пламък. — И ако ще ме питаш, дали можем да бъдем приятели, отговорът е не. — Тя изруга. Това беше един от редките пъти, в които я беше чувал да използва ругатни. — Не мога да бъда приятелка с теб, когато аз… аз… — Тя издаде възмутен звук и отвори вратата.

— Сарафина, имам какво да ти кажа. Понякога любовта не е достатъчна. Ти няма да си щастлива с мен. Рано или късно ще разруша връзката ни и ще те направя нещастна…

Тя се завъртя.

— Глупости! Тео, това е такава глупост. — Тя закрачи към него, оставяйки вратата открехната. — Първо, не мислиш ли, че знам, че животът с теб няма да е само цветя и рози? Ти си упорит и лесно избухваш. Ти си мрачен, необщителен, пък и на настроения. Не си особено миловиден и лъчезарен.

— Затова…

Тя вдигна ръка.

— О, по-добре спри там и ме остави да кажа каквото имам. — Лекият й южняшки акцент стана по-плътен заради емоциите й. — Трябва да ми признаеш, че познавам собствените си ум и чувства. Аз съм много по-наясно с тях, отколкото си ти, и побеснявам, че изобщо предполагаш, че знаеш кое е най-доброто за мен.

— Сарафина. — Той спря без да знае какво повече да каже. Тя просто не разбираше.

Една сълза се търкулна по бузата й.

— Както и да е, всичко това са просто още глупости. Истинската причина, поради която не искаш да си с мен, е, че те е страх. Всеки път, когато си позволиш да се сближиш с някого достатъчно, за да му повярваш, или те разочарова, или умира. Родителите ти, Колийн, Ингрид. Дори няма да допуснеш до себе си магьосниците от Сборището, нали, Тео? Не можеш да рискуваш дори тяхното приятелство, защото е прекалено голяма емоционална инвестиция. Това е просто страх, нищо повече. — Тя протегна ръце. — Тук съм и те обичам. Бих направила всичко за теб, но ти просто ще оставиш всичко да си отиде, ще ме пуснеш да си ида, защото си изплашен.

Сарафина остана там за момент, сякаш копнееше той да отрече всичко, да каже нещо — каквото и да е. Но всички думи бяха заседнали в гърлото му. Накрая тя се обърна и излезе, а Гросет я следваше по петите.

33

— Хайде, Сарафина, ти обичаш доброто мохито. — Мария напевно я подкани и разклати пред нея стъклената чаша, пълна с любимия й коктейл. — И знаеш, че го правя най-добре.

Сарафина погледна питието. Това, което наистина искаше да направи, бе да се напие безпаметно, за да може да забрави Тео дори само за малко. В противен случай щеше да изяде цялата пинта25 Чери Гарсия26, която имаше в хладилника си.

През последните двайсет и четири часа тя най-накрая плака. Всички онези сълзи, които изглежда не можеше да пролее за Роузмари, след като беше умряла, най-накрая й бяха повлияли. Скръбта най-накрая дойде в нестихващ потоп от дълбоко пречистващо, очистително чувство — онази, която идва от дълбините на стомаха ти. Въпреки главоболието, което имаше когато приключи, се почувства добре, че най-накрая го беше изляла. Някои от сълзите бяха за падналите от Сборището — тези, които бяха загинали и тези, които бяха загубили магията си в битката.

Част от сълзите бяха и за Тео. Може би дори повечето.

Тя поклати глава.

— Не, благодаря, Мария. Продължи и се забавлявай.

— О, скъпа, знам, че е зле, когато откажеш мохито. — Мария се втренчи в нея за момент, после се завъртя и отиде в кухнята, слагайки питието на барплота. — Dios27, ако някога видя този мъж, който си е играл с теб през такъв уязвим период от живота ти, кълна се, че ще го пребия. — Обърна се с ръка на хълбока. — Все още не си ми казала какво се случи.

вернуться

25

пинта — мярка за обем (англ. 0.56 л; ам. 0.47 л).

вернуться

26

Чери Гарсия — марка сладолед.

вернуться

27

Dios — Боже.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)