Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тео се отпусна до обезглавеното тяло, наведен с длани на коленете си, мечът му висеше хлабаво в едната му ръка. Нуждаеше се от почивка.
— Тео!
Вдигна глава, за да види Сарафина, тичаща към него. Пусна острието и я хвана, залюлявайки я в ръцете си. Дрехите й бяха разкъсани, с кървави петна и мръсни. Кървави драскотини покриваха ръцете, краката и лицето й. Една жълто-зелена синина красеше скулата й.
Всичко, което Тео искаше на този свят, беше да целуне всяка частица от ценното й тяло. Искаше да прекара остатъка от седмицата, месеца, десетилетието… целия си живот със Сарафина.
Пълно щастие и доволство го изпълниха от усещането да я държи в ръцете си. Сгуши се в косата й и вдъхна аромата й, който надделя над миризмата на кръв, смърт, дааеманска магия и битка.
— Какво стана? — промърмори близо до ухото й.
Навсякъде около тях се надигна звука от подновената битка, но в този миг те бяха заедно, наслаждавайки се на усещането на спокойствие, което той искаше да удължи до безкрая.
Хвърляйки поглед към стълбите, той видя, че Стефан беше изчезнал.
Тя се отдръпна достатъчно, за да види лицето му.
— Бей ме заведе в Кентъки. След като успях да избягам от него, намерих Ру в пещерата. Помниш ли пещерата?
Той кимна.
— Стефан я беше пригодил, така че да може да държи Ру замразен там. Предполагам това е било единственият начин да го задържи кротък.
— Бей мъртъв ли е?
— Като гвоздей. — Тя потрепна. — Един много овъглен гвоздей.
Облекчение изпълни гърдите му с един внезапен изблик на безгрижие.
Нещо се стрелна покрай тях и се разби в стената зад тях. Успяха да откъснат поглед един от друг само за миг, за да видят, че нещото беше стол.
Синя светлина проблесна в крайчето на окото му. Тео блъсна Сарафина на пода. Зарядът избухна върху останките от стола.
— Можем да поговорим за това по-късно — каза Тео.
— Аха — отвърна Сарафина с разширени очи.
Изправиха се и излязоха във фоайето. Там, точно където Стефан беше стоял със синята топка на смъртта, имаше портал между измеренията.
Тео беше виждал такава само веднъж. Не беше нещо, което можеше да се забрави. Светлината блещукаше и пулсираше около парчето материя, което беше усукано и променено, за да направи мост между Земята и Юдай.
През него прииждаха Итрай. Атрика също не изглеждаха много щастливи да ги видят.
Синята топка пулсираше в ръцете на Ру, вече не излъчваща убиващи магията лъчи, която крадеше силата на елементите. Тео и Сарафина гледаха как той я смачква като станиолова топка в небитието.
— Къде е Стефан? — попита Сарафина до него.
Добър въпрос.
— Това копеле няма да се измъкне отново. — Тео изръмжа. Той се бе измъкнал след като баща му, Уилям Крейн, беше убит в Дъскоф Интернешънъл. Избяга от Грибин два пъти. Нямаше начин да избяга от наказанието си този път.
Тео знаеше, че магията на Сарафина бе секнала, вероятно от битката с Бей. Той можеше да почувства отворено, празно място в нея. Защо не беше изтощена беше мистерия. Оглеждайки касапницата в стаята, Тео разбра, че много от магьосниците на Сборището нямаха останали никакви запаси от магия, или като резултат от синята топка, или от битката.
Силата избухна близо до тях, когато Итрай и Атрика се нападнаха. Беше добре да имат някакви подкрепления.
— Хайде — каза Тео, дърпайки Сарафина за ръка надолу по коридора. — Искам те на безопасно място.
Библиотеката беше празна с изключение на Мика и Изабел. Мика седеше на един от столовете близо до бюрото на Томас. Тео не трябваше да се чуди какъв беше проблемът.
Мика вдигна глава моментално, за да го погледне, после я сведе отново.
— Можеш ли да я върнеш обратно? — попита Сарафина, приближавайки се до него и поставяйки ръка на рамото му.
Изабел погледна към нея и поклати глава.
По дяволите.
— Остани тук, става ли? — каза Тео на Сарафина. Тя щеше да е в безопасност тук. Ако нещо станеше, Изабел беше готова за защита. — Отивам да намеря Стефан.
Тео излезе от стаята и се върна обратно в боя отвъд убежището. Итрай бързо се бяха справили с Атрика. Бяха разрушили Сборището, но поне вероятно щяха да спечелят накрая.