Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сарафина изпъна крака си изпод себе си и издърпа ръкава си надолу, за да скрие един от малките набръчкани белези, които имаше от докосването до демонската кръв. Гросет беше в кухнята, хрускайки гранули. Беше хубаво си е у дома, обратно в пашкула на нейния свят отпреди похищението. Въпреки че всичко изглеждаше малко странно — малко сюрреалистично.
— Той не е лош, Мария. Не трябва да го пребиваш.
— Ще пребия всеки мъж, който те нарани, скъпа. — Мария размаха пръст пред лицето на Сарафина, после се метна на дивана до нея.
— Преби ли Алекс?
Мария махна с ръка презрително.
— Алекс не те нарани. Вие двамата бяхте като кутия с мляко, чийто срок на годност е изтекъл преди седмица. Тази връзка се нуждаеше от изхвърляне. По дяволите, хвана се с този Тео след по-малко от седмица след това, нали? — Тя направи пауза, като я удостои с многозначителен поглед. — Но този мъж… е, мога да кажа, че го обичаш и че той разби сърцето ти.
Сарафина откъсна поглед от лицето на приятелката си.
— Може би малко.
Мария издаде подигравателен звук.
— Може би много. Както и да е, нека спрем да говорим за него. Ще ми кажеш какво се случи, когато си готова, нали?
Сарафина кимна. Много редактирана версия във всеки случай.
— ’Щото това изобщо не е типично за теб — продължи Мария. — Понякога можеш да си импулсивна, но… — Тя подсвирна. — Със сигурност искам да знам подробности за този мъж.
— Той е нещо друго, ясно. — Сарафина сви устни и преглътна тежко. Просто все още не беше готова да говори за него.
След миг Мария каза:
— Така че, ще си вземеш ли отпуск или ще се върнеш в офиса скоро?
Сарафина задъвка края на палеца си, опитвайки се да намери най-добрия начин, по който да отговори. Томас й беше предложил работа в Сборището и тя искаше да приеме, но мисълта да вижда Тео толкова често я караше да я обмисли подробно.
Мисълта да се върне в своето офисче сега, след всичко, което се беше случило, я накара да се свие с всички сили. Обратно към всичко не-магическо. Обратно при всички, които нямаха представа за тайната страна на реалността. Сарафина не беше сигурна, че може да го направи. Въпреки това Мария все още работеше там и на Сарафина щеше да й липсва да я вижда всеки ден.
Разбира се, също и Алекс, но нямаше да й липсва това, че не го вижда.
— Все още не знам, Мария. Всъщност обмислям промяна на професията. Мога да взема остатъка от отпуската си, за да огледам малко и да помисля.
— Мислех, че ти трябват пари.
Томас й беше дал малко пари, казвайки, че са отплата за надвиването над Стефан и Атрика. Първоначално тя отказа предложението му, но той беше настоятелен. В резултат Сарафина имаше достатъчно, за да преживее известно време.
— О, неочаквано наследих пари в брой.
— Роузмари остави ли ти нещо?
Сарафина не отговори. Не искаше да лъже приятелката си. Това правеше пазенето на тайните на Сборището толкова трудно. Сарафина ценеше изключително много приятелството на Мария и мразеше факта, че трябва да крие от нея тази част от живота си.
Точно тогава звънецът иззвъня, спасявайки я от обяснения.
— Аз ще отворя — каза Мария, изправи се и отиде до вратата.
Беше Тео. Той погледна над главата на Мария към Сарафина и тя докосна косата си смутено, обвинявайки се, че изобщо я бе грижа, че не се е погрижила за нея днес, освен да я измие. Носеше старото си, прано толкова много пъти фланелено долнище на пижама, мек суитчър и минимум грим. Поне беше взела душ сутринта.
Мария направи чупка в ханша си и посочи с пръст към Тео.
— Слушай, Мистър Мускул, ако мислиш, че можеш…
— Мария, всичко е наред — прекъсна я Сарафина.
Тя се обърна.
— Да го пусна ли да влезе?
Сарафина се усмихна и кимна.
— Благодаря.
Мария сви рамене и се отмести от вратата.
— Добре, сърцето си е твое, не мое.
Тео влезе в апартамента и застана близо до един от рафтовете с книги до вратата, гледайки Сарафина. Гросет излая щастливо и отиде при него, размахвайки опашка. Тео се наведе и почеса главата му.
— Това е сигналът ми да си тръгвам — каза Мария, взимайки чантата си. Тя се наведе и целуна бузата на Сарафина. — Ако искаш да отидеш в „При Кейси“ някой път, както едно време, само звънни. Може да пийнем мохито и да ловим мъже. — Тя каза последното с малко презрителен поглед към Тео.