Магьосническа ярост

— Кажи ми — каза Ру.

— Вземи вещера обратно на Юдай с теб. Заключи го, направи го роб, прави каквото искаш с него. — Тео спря, изражението му беше потъмняло. — Просто се увери, че ще е нещастен през всяка проклета секунда от живота си и никога няма да може да се върне тук.

— Искаш ли вещер за домашен любимец, Ру? — попита Томас с повдигната вежда и играеща на устните му усмивка.

Ру потърка брадата си.

— Сигурен съм, че ще намерим нещо полезно да върши на Юдай.

Томас постави ръка на рамото на Мика.

— В края на краищата, това е избор на Мика. Какво мислиш, че трябва да правим с него?

Лицето на Мика доби брутално изражение. Той погледна твърдо към Стефан преди да отговори. Ръката му беше побеляла върху дръжката на меча му.

— Заключете го в Грибин, изпратете го на Юдай, изхвърлете го с боклука — не ми пука. — Той спря, един мускул потрепна на челюстта му. — Само се уверете, че той няма да има магия преди да го направите. Трябва да изстрада това, което ни причини.

Ру разтвори ръката си и синя орбита оживя над дланта му. Всички поеха крачка назад.

Страх сви стомаха на Сарафина само при вида й и беше сигурна, че не беше единствената.

Стефан се раздвижи на рамото на Тео, сякаш някак си знаеше за съдбата, която грееше измамно невинно в ръката на Ру.

Тео го хвърли на пода.

Стефан избухна във вихрушка от ругатни на френски. Поне Сарафина беше сигурна, че бяха френски псувни.

Тео пристъпи напред и го притисна към пода с крак върху гърдите му.

— Мери си приказките.

— Fermes ta gueule et laisses moi me lever!24 — Той поклати глава с тревога и превключи на английски, тъй като френският не му помагаше. — Млъкни, по дяволите, и ме пусни да стана.

Очевидно не му беше останала никаква сила или вече щеше да я бе използвал.

— Не. — Тео натисна надолу и се усмихна зловещо. — И не ме карай да те омагьосам пак.

Томас се приближи и погледна надолу към вещера.

— Победен си, Стефан. Този път си сразен завинаги. Атрика бяха изпратени обратно на Юдай от Итрай, а вещерите, които доведе, са или мъртви, или в Грибин. Останалата част от Дъскоф… — Томас направи пауза и една тайнствена усмивка премина през лицето му. — Е, Дъскоф скоро няма да съществува.

— Какво… — започна Стефан.

— Млъквай.

Дори Сарафина се зачуди на този последен коментар и тайнствената усмивка, която го съпроводи.

— Твоето наказание за отвличането на Ру, за съюзяването с Атрика и нападението на Сборището, за използването на дааеманска магия срещу нас е…

— Нека позная — рече подигравателно Стефан. — Смърт.

— Всъщност, не. Наказанието ти е да бъдеш лишен от магическите ти способности и да изживееш остатъка от живота си на Юдай. — Томас се усмихна отново и този път нямаше нищо тайнствено. — Като роб на Итрай. Някак си не мисля, че ще се отнасят с теб така добре, както се отнасяха с Клеър.