Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сърцевината й пулсираше около движещия му се член, а вътрешните й мускули го галеха. По петите на нейния оргазъм, Тео също пристъпи прага на удоволствието, извиквайки името й, докато пенисът му се движеше дълбоко в нея.
Когато свърши, той се отпусна отгоре й, претърколи се и я издърпа след себе си. Целуна устните й и се зарови във врата й, за да вдиша аромата от свежо измитата й коса.
— Нека живеем заедно — промърмори той.
— Какво? — Въпросът беше зададен бавно. Цялото й тяло беше натежало и лениво от удовлетворение и задоволство.
— Живей с мен. — Устните му докоснаха нейните. — Искам да се преместиш при мен. Не мисля, че мога да издържа още една нощ, без да се събудя до теб.
Сарафина спря за момент, карайки синапсите си да загреят малко по-бързо.
— Ще се радвам да живея с теб, но можем ли да живеем тук, вместо в Сборището?
— Тук?
Тя реши, че това бе крайно искане за човек, който бе израснал свързан със Сборището, знаейки от детството си, че ще бъде магьосник. Защо някой би искал да живее отделно от хората, които са като него?
— Просто имам приятели, които не са магьосници, нали разбираш? Мария и много други. Не искам да ги изгубя. Знам, че не мога да разкрия всяка страна от истинското си аз, но не искам и напълно да избягам от живота, който живеех. Те значат твърде много за мен.
— Ще се радвам да се преместя при теб, Сарафина. Мислиш ли да приемеш работата, която Томас ти предложи?
Тя помисли за момент, начертавайки линия с пръст върху пищния му бицепс. Трябваше само да докосне този мъж и вече го желаеше.
Добре, това беше лъжа. Трябваше само да си помисли за него или да бъде на пет фута от него, за да го пожелае.
— В такъв случай, добре. Ще намеря някакво прикритие, което да използвам пред приятелите си, за да обясня промяната на работата. Така ще мога да прекарвам деня в Сборището, а вечерите с приятелите ми. — Спря и се усмихна. — И цялото си време — с теб.
— Звучи ми добре.
Тя си пое дъх, осъзнавайки нещо.
— Само… — Вдигна глава, изучавайки го.
— Какво?
— Чудя се дали ще можеш да се справиш със социалния ми календар. — Кръвта се отдръпна от лицето й. — Мислиш ли, че можеш да понесеш Мария?
Той се засмя.
— Щом мога да преборя демоните, мога да понеса и Мария. Мисля, че с един букет и показвайки колко много ме е грижа за теб, ще извървя дългия път към опитомяването на звяра. Повярвай ми, нямам проблем с приятелите ти, които са толкова защитно настроени. Мисля, че двамата с нея ще намерим нещо общо.
Тя се сгуши в гърдите му и въздъхна щастливо.
— Но може би задържането на апартамента ти в Сборището, не е толкова лоша идея. Можем да оставаме и там понякога.
Сарафина все още се чувстваше разкъсвана между двата свята, особено сега, когато кризата с Бей беше преминала. Не се съмняваше, че накрая ще намери баланса. Можеше да се изправи пред всичко, докато имаше Тео до себе си.
Тео се засмя.
— Гросет ще трябва да се научи да кара Харли.
— Можем да му вземем померански размер каска.
Той се пресегна и извади малка кутия от джоба на дънките си.
— Радвам се, че каза „да“ на първия въпрос, защото имам още един. — Той отвори кутийката и я постави на килима между тях.
Беше диамантен годежен пръстен.
Дъхът й заседна в гърлото.
— Тео?
Той не каза нищо, само гледаше лицето й.
— Тео. — Тя взе пръстена и го сложи на пръста си.
Беше й точно по мярка.
34
— Трябва да слезем.
Сарафина се претърколи лениво в леглото и се загледа в Тео.
Сборището правеше парти, за да отпразнува поражението на Дъскоф и Атрика. Въпреки че явно основната цел на партито беше някакво мистериозно съобщение.
Празненството дойде след двадесетте и девет дни на траур. По един ден за всеки убит магьосник — двадесет и двама магьосници бяха загинали. Допълнителните седем дни бяха официалния траурен период на Сборището за тридесет и двамата, които бяха изгубили магията си в битката.
През последния месец Сборището беше мрачно място, докато всички оплакваха и възстановяваха това, което беше толкова лошо повредено, както физически, така и не само.