Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сега… ако беше гаден, страхлив вещер, къде ли щеше да бъде?
Тео беше готов да се обзаложи, че Стефан се криеше някъде, ако не беше избягал от Сборището щом Ру и Итрай се бяха появили да му натрият хубаво носа.
Хммм. Имаше много места, на които да се скриеш в Оранжерията.
Той тръгна натам, избягвайки демонската битка, докато вървеше. Изглежда всички вещери или бяха избягали, или бяха победени. Магьосниците от Сборището се опитваха да помогнат на ранените и бяха наобиколили вещерите, които можеха да се хвърлят в Грибин.
Оранжерията, освен че бе с пресушени води от водните магьосници, беше съвсем недокосната. За разлика от последната битка, която се бе провела тук, която беше разрушила около петдесет процента от мястото.
Звуците идваха от задната част на Сборището — звуци от битка. Тео се затича в тази посока, все още стискайки меча здраво в ръката си.
В задната част на Оранжерията, Тео завари Джак и Стефан в старомоден юмручен бой. Някак подобаващо, тъй като по един странен начин те бяха братя. Магията им беше изчерпана и телохранителите Атрика на Стефан отдавна бяха изчезнали.
Тео използва заклинание от малкото му останали запаси, карайки татуировките му да потръпнат, и го запрати към магьосника. То удари Стефан смъртоносно и вещерът полетя назад, за да се приземи в един храсталак, където остана да лежи неподвижно.
— Това е за Сарафина, скапано копеле.
Джак се сгромоляса на земята и накъсано пое дъх, навеждайки глава.
— Тео, човече, толкова се радвам да те видя.
Тео му подаде ръка и Джак се изправи на крака. Заедно погледнаха към Стефан, който беше в безсъзнание в храстите.
— Какво, по дяволите, искаш да правим с него? — попита Джак.
Тео закрачи към него с меч в ръка, но да убие някого не беше първото му желание и определено не, когато противникът лежеше беззащитно. Ръката му стисна дръжката на меча, докато се опитваше да запази самообладание.
Тогава му проблесна.
Тео се обърна към Джак.
— Знам най-доброто възможно наказание за този подлизурко.
32
Сарафина избърса една сълза, наблюдавайки как Изабел милва Мика по косата. Не можеше да си представи какво би било да изгуби силата си, както беше станало с Мика. Сега много от магьосниците на Сборището трябваше да се справят с това.
— Изабел.
Изабел вдигна очи от Мика.
— Майко?
Каталина стоеше на вратата, подкрепяна от Томас. Обикновено загорялото й лице изглеждаше бледо и за първи път годините й личаха.
— Тя беше уцелена — каза кратко Томас.
— О, не. — Изабел се изправи и отиде до майка си, оставяйки я да се облегне на нея, докато стигнат до дивана до стената. — По дяволите — прошепна тя.
Томас пристъпи в стаята. Дрехите му бяха разкъсани и изцапани с кръв. Имаше някои лоши киселинни изгаряния по ръката му, но беше жив и все още имаше магията си.
— Свърши се — каза Томас. — Кае и Итрай победиха Атрика и сега ги връщат обратно на Юдай. — Той се усмихна леко. — Победихме.
Но това им коства много. Всичко това беше изписано на умореното му лице. Нямаше нужда да го казва.
— Къде е Тео? — Попита Сарафина.
Томас кимна към фоайето.
— Всички трябва да дойдете.
Изабел и Томас помогнаха на Каталина да излезе от стаята.
Сарафина се приближи към Мика.
— Предпочиташ ли да останеш тук? — попита тя меко. — Ще остана с теб, ако искаш.
Мика поклати глава и се изправи.
— Добре съм.
Това беше лъжа.
И въпреки това я погледна и една усмивка потрепна на устните му. За момент той почти изглеждаше като Мика, когото бе започнала да опознава.
— Загубих магията си, но все още имам живота си. Все още имам свободата си. Това е достатъчно.
Те вървяха рамо до рамо на излизане към фоайето, където Атрика бяха изтикани и хвърлени безцеремонно през портала от вбесените Итрай. Томас, Изабел и Каталина стояха до тях, наблюдавайки. Някои дааемани бяха в безсъзнание, други бяха мъртви. Останалите носеха нашийници около вратовете си. Сарафина предположи, че имаха същата идея като белезниците, тъй като Атрика, които ги носеха, изглеждаха напълно победени.
Това беше хубава гледка.
Тео стоеше близо портала с Джак и Адам, имаше някаква купчина до краката му. Отне й един миг да разбере, че това беше Стефан.