Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Ще бъдеш кастриран — намеси се Джак.
— И заточен — добави Изабел.
— Не можете. — Стефан започна да се бори срещу Тео. — Просто ме убийте. Не може просто така да ми вземете силата. Не можете!
— Но ти беше готов да отнемеш силата на другите, нали? — попита спокойно Томас.
Лицето на Стефан помръкна.
— Ти уби баща ми.
— Аз убих баща ти — каза Мира.
— Ти затрудняваш съществуването на Duskoff — каза Стефан. — Ти винаги си на пътя ни.
— Започвам да се отегчавам — каза Ру. Кълбото пламна в дланта му и очите на Стефан се разшириха.
— Не!
Топката се отдели от ръката на Ру и удари Стефан право в гърдите. Гръбнакът на вещера се изви и лицето му се изкриви в агония. Остър звук се откъсна от гърлото на Стефан. Беше от онези, които беше чувала често през последните няколко часа, сигнализиращ за загубата на нещо ценно и красиво. Онова, с което Стефан бе злоупотребил, което беше взел от другите.
Светът щеше да бъде по-безопасно място със Стефан, който не притежава магия. Светът щеше да е по-добро място без него изобщо.
Всички, които гледаха надолу към Стефан, добиха сериозни изражения. Това не беше тържество.
Без да продума, Ру повдигна магьосника и го обърна към портала. Стефан се бореше и надаваше викове в изблик на възмущение, но нямаше надежда да избяга от Итрай. Кае просто го стисна със силните си ръце, завъртя се, за да срещне погледа на Клеър и после пристъпи през портала.
Звукът от Стефан, крещящ „Не!“ все още се носеше в тихото фоайе, дори след като порталът вече не съществуваше.
Никой нито помръдна, нито каза нещо през следващите няколко мига. После шептенето започна, шаването, говоренето. Стефан го нямаше и Дъскоф бяха победени — може би завинаги.
Тя вдигна глава и погледът й срещна този на Тео. Той изглеждаше по-зле от нея. Изгаряния от демонска кръв маркираха дрехите му и на места дори кожата му. Тениската и джинсите му бяха раздрани. Имаше драскотини, ожулвания и натъртвания по цялото лице и тяло. Устната му беше сцепена.
Нещо в гърдите й се сви. Какво щеше да стане между тях сега? Изражението на лицето му беше студено, резервирано. Имаше същото изражение, когато се срещнаха за първи път.
Може би това беше краят и за тях.
Тя си наложи да задържи погледа му и да не го отмества, въпреки че сърцето й се късаше и това беше всичко, което искаше да направи.
Е, поне Бей беше мъртъв. Сега можеше да си отиде у дома, да се върне в апартамента си, за да опита да събере остатъците от живота си. Имаше няколко цветни парчета, които искаше да втъче в него. Магията й. Сборището. Новите й приятели. Като цяло, животът й беше по-богат, отколкото беше преди.
Разбира се, можеше да бъде дори по-богат.
Сподавяйки вълната от тъга за това, което подозираше, че ще загуби, тя протегна ръка към Тео.
— Хайде, нека се погрижим за теб.
— Спри — скара му се Сарафина, докато мажеше с мехлем една рана на корема му. Болката премина през Тео отново.
— Щипе. — Той изръмжа, трепвайки.
— Не бъди бебе. Искам тези рани да са чисти преди огнените магьосници да ги излекуват.
Сарафина все още нямаше никаква сила и нямаше да има за известно време, затова тя остави сестрите на доктор Оливър да се погрижат за него. Те бяха доста заети в момента, а той можеше да почака. Имаше други с далеч по-лоши наранявания от неговите.
Сарафина, както беше научил той, бе излекувана от Ру. Сега тя беше изкъпана и пременена в чисти дрехи. Освен че седалището на магията й бе пресушено, раните й бяха незначителни.
Тя приключи и изхвърли памучния тампон в кошчето в банята. Той беше облегнат на мивката. Сарафина спря за момент и въздъхна.
— Добре, ще си събера нещата и ще те оставя на спокойствие. Няма нужда да оставам сега, когато Бей го няма.
Тео я изучаваше свирепо, кълбо от емоции се усука в стомаха му. Не можеше да издаде и звук.
Тя се обърна и се отправи към вратата, после изведнъж се завъртя. Сълзи блестяха в очите й. Мамка му.
Сарафина го посочи с пръст.
— И никакви обаждания за секс. Няма да понеса да спя с теб отново, знаейки, че… — Тя преглътна и поклати глава. — Няма значение.
Тео се взира в празното пространство на вратата няколко мига, вече не усещаше болката от нараняванията си. Надигна се от плота и видя отражението си в огледалото над мивката. Не можеше да го направи. Не можеше да я остави да си тръгне по този начин.