Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
О, да, тя го правеше.
Сарафина се протегна към джинсите му. Само звукът от освобождаването на копчето и свалящият се цип беше достатъчен, за да я направи влажна. Освободи члена му и го погали с ръка, предизвиквайки гърлен стон на удоволствие в гърлото му.
Издърпа я от дивана и я сложи на пода, плъзгайки я под себе си. Пръстите му намериха клитора й под копринената материя на бикините й и го потърка, докато не набъбна и не забленува за ръката му. През цялото време засмукваше зърното й, карайки пипалата на чистото желание да се вият около нея.
Ръцете й намериха колана на дънките му и ги свалиха, напълно освобождавайки члена му от ограниченията. Докато той бързо сваляше обувките си, тя изхлузи ризата му. Устните й проследиха контурите на мургавото, мускулесто тяло, което се разкриваше пред нея, целувайки и хапейки кожата му.
Когато и двамата бяха напълно голи, Тео притисна топлото си, твърдо тяло към нейното, разтваряйки бедрата й с коляно и настанявайки се между тях.
— Обичам те — прошепна той, зъбите му подръпнаха долната й устна, а пръстите му се вплетоха в косата й.
Той каза тези две думи с повече емоция, отколкото тя някога бе чувала от него. Изрече ги сякаш тя беше най-скъпото и най-ценното нещо, което някога бе докосвал.
Сарафина знаеше, че животът й с Тео нямаше да бъде обсипан с рози. Като всяка връзка, те щяха да имат хубави и лоши моменти, през които щеше да се наложи да преминат. И подобно на всяка връзка, щяха да положат усилия, за да поддържат любовта си.
Но Тео грешеше, когато каза, че любовта не бе достатъчна. Любовта беше основата. Любовта беше лепилото. Всичко друго се градеше на тази основа.
Сарафина знаеше без съмнение, че те винаги щяха изпитват най-силните чувства, които да ги събират и да им помагат през изпитанията.
— И аз те обичам — отвърна тя, а сълзите напълниха очите й. — Толкова много, Тео. Повече, отколкото мога да изразя с думи.
Той раздвижи бедрата си, притискайки ги срещу сърцевината й, после се плъзна в нея. Един дълъг тласък и той беше в нея — изцяло. Дъхът й излизаше със свистене и тя захапа долната си устна, затваряйки очи с нисък стон. Да бъде в нея беше отвъд рая. Беше правилно, съвършено и напълно.
Перфектно.
Той извади пениса си до главичката и отново го плъзна бавно, оставяйки я да усети всеки сантиметър от него. Погледът му намери нейния и го задържа, докато я изпълваше, стана част от нея, от тялото и душата й. Нищо. Нито вещер, нито демон щяха да ги разделят отново. Бяха свободни да бъдат заедно.
— Тео… — Една сълза се търкулна от очите й и се плъзна надолу по лицето й, за да падне на килима. — Толкова съм щастлива, че се върна при мен.
— И никога няма да те изоставя, Сарафина. Ти си моя. Точно както всичките ми инстинкти крещяха от деня, в който те срещнах.
— Така ли?
Той излезе и влезе бавно в нея.
— Моя си, Сарафина. Всяка частица от теб. Моя, за да те любя, за да се грижа нежно за теб, за да те защитавам. — Той спря. — Както и аз съм твой.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Той се изправи и уви бедрата й около своите, накланяйки тялото си към нейното по начин, който внезапно изпари всичките мисли от съзнанието й, освен сексуалните. Дъхът й заседна в гърлото, докато той излизаше и влизаше отново, принуждавайки мускулите в сърцевината й да се разтягат около широкия му член. Все още я гледаше в очите, усилвайки близостта от сливането им. Тя едва имаше дъх, за да говори.
— И ще правим на това редовно, нали?
— О, да, скъпа. Харесва ми да те карам да свършваш.
— На мен също ми харесва.
Палецът му намери клитора й и започна да го масажира, докато се движеше навътре и навън от нея. Топло, опияняващо удоволствие изпълни тялото й и сърцевината й запулсира.
— Ще го направиш ли сега? — попита той с бавна, дяволита усмивка. Милваше клитора й методично — с точното количество натиск и с точното темпо.
— Аха — прошепна тя. Очите й се затвориха и дъхът й секна. Енергията от предстоящата кулминация, събрана в тялото й, я накара да се почувства изпълнена. Тя се приближаваше все повече и повече до пропастта, докато тежестта на усещането нарастваща в тялото й също нарасна твърде огромна за нея, за да я се сдържи. Вълната от оргазма се стовари отгоре й, отвявайки я на място, на което не можеше да мисли. Всичко, което можеше да направи, беше да извика под натиска му, докато гръбнакът й се извиваше.