Безбожникът [bg]

Теламон прехвърляше тези образи в ума си. Сенките се удължиха, слънцето клонеше към залез. Касандра се върна с още храна. Звуците от къщата достигаха до тях, от далечината се дочуваше глъчката на лагера. Теламон бе обзет от любопитство. Блъскането по стените, злокобното свистене на катапултите и обсадните машини беше престанало, от време на време се чуваха звук на тръба, викове и цвилене на коне.

Тази вечер лекарят си легна рано, все още потънал в мисли за онова, което беше видял и научил. Виждаше пред себе си лицето на Кентавъра, но как щеше да докаже вината му? Теламон потръпна от нощния хлад. Касандра го зави с още едно одеяло и запали мангала. После се наведе, устните й бяха съвсем близо до лицето му.

— Великият завоевател — прошепна тя — замисля нещо. Прекалено е тихо.

Теламон се усмихна смутено.

— И аз мисля така. Касандра, залости вратата и си почини. Ще имаме нужда от сили.

Той се унесе в сън. От време на време се събуждаше от шумове из къщата. Веднъж-дваж дочу чаткане на копита и тракане на каруци. Силни удари по вратата го накараха да скочи от леглото. Той погледна към сивата утринна светлина, която се процеждаше през капаците.

— Отвори! — извика Александър.

Касандра се размърда на леглото.

Теламон дръпна резетата.

— Готов ли си, Теламоне?

— За какво? — рязко попита лекарят.

— За битка!

Царят беше облечен като войник от полка на хипаспистите5, гърдите му бяха скрити от блестяща броня, фустанелата му беше в червено и черно, а наколенниците от матов бронз. Беше препасал бойния си колан, наметката му, вързана на шията, беше отметната върху раменете. Носеше фригийски шлем с две бели пера от всяка страна. Теламон различи и други силуети зад царя.

— Идвай! — настоя Александър със сериозен глас. — Отново е време за битка!

Теламон разпозна зловещия тон на подканата и точно подбрания момент. Александър планираше да нападне с идването на зората. Смяташе да проникне през стените на Милет. Лекарят бързо се облече и грабна бронята си. Касандра се беше събудила. С мърморене и ругатни тя му помогна, като бързо завърза вървите на бронята и фустанелата му. Сложи наколенниците на краката му и се изправи, за да огледа работата си.