Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Вече сме минавали през това.

— Поне ще загинем в битка.

— Не бъдете нетърпеливи. Все още има много възможности за това.

Хетманът скръсти ръце и обгърна тялото си. Сякаш се бореше с нещо; той и Бистрата вода си размениха непроницаеми погледи.

— Оставяте ни много малко избор. Все пак и ние имаме гордост.

Рилиш знаеше, че старейшините кроят нещо в главната каменна сграда, където бе преместил тях и децата. Досега не се беше намесил. Издигна пръст:

— Без нападения. Не и докато последният войник не е паднал. Това все още е малазанско военно съоръжение. Разбрано?

Шаманът Бистрата вода отвори уста, за да говори на Рилиш, но Удеп го спря с кратка заповед. Обърнаха се да си вървят. Рилиш докосна ръката на уикската бабичка, която превърза отново крака му. Тя се обърна — очите й бяха присвити и бдителни.

— Благодаря.

Ярка белозъба усмивка отми десетилетия от пълната жена и смая Рилиш. На вратата хетманът спря.

— Коменданте, когато загубите стените, ще се оттеглите към нас в главната сграда, нали така?

За миг на Рилиш му мина през ума да отрече, че изобщо ще загубят контрол над стените, но понеже беше твърде очевидно и за двамата, реши да не обижда мъжа с празни уверения. Вместо това кимна отсечено.

Удеп му отвърна по същия начин и си излезе. Сержант Струната провря глава:

— Движение в лагера им, господине. Прилича на новодошли.

— Още хора, сержант?

Струната се ухили:

— Няма значение. Имаме достатъчно желязо за всичките.

Рилиш се изправи; потреперваше. Препаса сдвоените си унтански дуелистки мечове.

— Да се надяваме, че не е някой, който знае какво да прави.

— Не е, господине. Изглежда, че барон Конски задник все още им е началник.

— Е, да благодарим на Трейк за малките дарове, а, сержант? Я да видим тая работа.