Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Много добре, Малик. Все едно, това не обяснява твоето или нейното пълно бездействие.

— Но, Върховен юмрук, какво точно би желал да направи тя?

— Да потегли в поход! Имаме колко — около осем хиляди редовна войска в столицата? Трябва да вървим срещу Грис или Блор, преди те да са се съюзили срещу нас.

— И да оставим Унта незащитена?

— От кого? Никой не я заплашва.

— Засега не. Но ако потеглим… може би нашият приятел Нира и неговите братя благородници, толкова — хм — заставени да оказват подкрепа, могат да обединят силите си и да решат, че са в състояние по-добре да защитават имперските интереси. А, Корболо?

Тогава Върховният юмрук го схвана — положение без изход. Три чакала са обкръжили ранен бедрин. Кой ще се осмели да нападне пръв и да се изложи на нападение откъм гърба? Ала как би могъл кой да е от тримата да отмине и да остави такава плячка за някой друг? Ласийн, която управляваше само на думи? Или той и Малик, които управляваха в действителност? Или благородниците и хората от Събранието, които също можеха да управляват?

Но — и мисълта притесняваше Корболо — звярът умираше, докато те се преследваха един друг. Може би това нямаше значение за тая твар Малик, комуто и мъртвият звяр щеше да свърши същата работа. За него обаче несъмнено имаше значение. Следователно негов дълг бе да действа, преди Малик да е позволил нещата да се влошат твърде много. Върховният юмрук кимна на себе си — да, това очевидно трябваше да бъде негова отговорност. Сведе поглед — Малик го наблюдаваше в очакване.