Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

На това съобщение отвърна тишина.

— Малик! — изрева той. — Проклет да си! Не ми казвай, че и ти си избягал!

— Загрижеността на барон Нира за земите и реколтата му ми е добре известна — донесе се безплътният глас на Малик от още по-вътрешните помещения.

Корболо последва гласа и откри човека да кисне в широкия плитък басейн в центъра на жилището си с наметната на раменете хавлия. Малик надигна бокал:

— Вино?

Корболо сдържа гнева си и се пребори с желанието да избие чашата от ръката му. Проклятие! Да не е обезумял? Нещата се изплъзват от ръцете им, а той се къпе! Усети присъствието на друг човек, погледна настрани и видя Ориан, повехналия стар прислужник, когото Малик доведе със себе си от Седемте града. Отстрани прислужника от мислите си.

— Докато се плацикаш в басейна си, Събранието се разпада. Представителите бягат! Дори и тия, които ти си поставил там! Скоро няма да ни остане нищо да управляваме, Гуглата да го отнесе дано, дори и да бяхме в състояние да го правим.

Малик отпи от виното.

— Разпада се — колко подходящо. Приятелю мой, та ти си поет.

Корболо изгледа отблъскващата тантуреста фигура в краката си. Обзе го неустоим порив да натисне главата му под водата, да задуши това чудовищно стаено проклятие, което така бе обсебило живота му. Но, както знаеше, това можеше да се окаже невъзможно — създанието изглежда бе породено от някое блато.

— Междувременно — продължи той и се помъчи да се върне към мислите си — нито ти, нито тя правите нещо. Още кралства въстават срещу имперския трон и ние не правим нищо!

Малик въздъхна:

— Но, скъпи мой Върховен юмрук и Първи меч. Та нали точно това ги насърчаваме да правят.

Корболо скръцна със зъби — подигравка! Някога тази жаба щеше да прекали.

— Бунт и противопоставяне срещу нея, да. Но отделяне? Това е хаос. Направо гражданска война. Никой не може да го удържи!

Изпъкналите очи на Малик примигнаха срещу него.

— Отново ме смайваш, Първи меч. Чиста поезия — хаос, загуба на надзор. Удивително.

Той сръбна от виното си.

— Най-напред, това не е гражданска война, това е връщане към доста еднообразните старомодни войни отпреди един век. Град държава срещу град държава, съсед срещу съседа. Разбирам, че тук, на Кюон, това е нещо като традиция.

— Да, преди императора.

— Точно тъй. Преди силната ръка на императора…

Корболо стърчеше неподвижен и бездиханен, докато заключенията от намеците на Малик направо разцъфтяваха. И кого щеше населението да приеме начело на легионите, които възстановяват мира и порядъка в димящата, опустошена страна? Твърдо не и тая ояла се пародия на мъж. Не, не него. Той изпусна протяжна потреперваща въздишка и преглътна, за да овлажни внезапно пресъхналото си гърло.