Гаснещ зрак [bg]

Хун Раал беше дошъл и си беше отишъл. Няколко думи от ефрейтора, предаващи версията, казана от свидетелите, след което си тръгна, но не и преди да отмени първоначалната си заповед градът да се прочисти. Може би това беше причината за сегашното нейно и на отделението ѝ недоволство. Бортан и Скраел се бяха отдръпнали по-близо до четиримата братя, които стояха изнервени зад масата си. Вонята на кръв тежеше във въздуха и като вълци, двамата ѝ войници бяха готови да оголят зъби.

Унижение. Посетителите на кръчмата го бяха видели, нанесено от самата Серап, а Бортан и Скраел бяха жадни да го прехвърлят на други.

Парлин беше уморена. Бяха ѝ дали задачата да махне каквото бе останало от Серап, но като че ли енергията ѝ — малкото останала — се изцеждаше капка по капка. Дори войниците ѝ стояха сякаш несигурни откъде да започнат.

„Но един зъл бой с местните би отвърнал на нуждата им много бързо.“

Въздъхна и влезе в помещението.

— Скраел, намери някаква торба за главата. Бортан, вземи Фелед и идете да намерите носилка. — Замълча и се обърна към последните трима войници от отделението. — Останалите, идете вън на пост.

Последната заповед не бе приета добре. Навън беше студено. Парлин се намръщи, докато тримата войници не се изнизаха през вратата. Погледна появилия се кръчмар — той носеше платнена торба, която тикна в ръцете на Скраел.

Бортан хвърли последен кръвнишки поглед към братята и отиде при Фелед на вратата. Излязоха.

Един от братята пристъпи напред, вперил очи в Парлин, и тя повдигна вежда. Мъжът се поколеба, после каза:

— Тя ни направи добро. Бихме искали ние да носим носилката… докъдето трябва да иде.

Парлин се намръщи и хвърли поглед към Скраел, който стоеше близо до масата, вторачен в отсечената глава. Нямаше съмнение, че е чул. Наведе се към селянина и каза тихо:

— Оценявам чувствата ви, но докато Бортан се върне, очаквам вас четиримата да ви няма. Кръвта ни е кипнала, разбирате. Някой е убил офицер на Легиона. Това сега е наша работа.

Мъжът се обърна към братята си, после отново към нея.

— Да покажем уважението си, един вид.

— Разбирам. Ако призракът ѝ се е задържал, ще разбере какво изпитвате. Хайде, вървете си у дома.

— Добре, надявам се да хванете убийцата, само това.

— Ще я хванем.

Четиримата тръгнаха към изхода. Парлин ги изчака да излязат, след което се обърна и видя, че Скраел я гледа навъсено.

— Да, по-лесно щеше да е, нали? — сопна му се.

— Сър?

— Ако бяха лайната, които искаше да са.

— Не съм само аз, сър. Изкарахте ни навън тая нощ да изловим някого.

— Да. Оказва се, че гоним погрешния враг. Ще приема това смирено. Може да се опитате да направите същото. Я виж, има ли монета там в кръвта?