Гаснещ зрак [bg]

Шаренас изтръгна камата. Хвана Силан за яката и го издърпа между две палатки за снаряжение. После избърса острието в наметалото му и го прибра в канията.

Имаше само двайсетина крачки до палатката на Естала. Шаренас се изправи и продължи по пътя си. Стигна до входа на палатката, почука на напречната греда, после дръпна платнището и влезе.

Мангалът на пода излъчваше суха топлина и меко сияние. Зад него Естала беше на нар, отпусната, но все още облечена. Погледна я и се намръщи. Шаренас смъкна качулката си преди Естала да успее да проговори и видя бързата промяна в изражението ѝ, щом я позна, но не можа да го разгадае.

— Шаренас! Виждам, че още не си отърсила левгите път зад тебе. Но все пак… — Естала се надигна. — Радвам се, че си се върнала. Има греяно вино до онзи мангал.

— Мъжът ти ще закъснее, опасявам се — каза Шаренас и смъкна наметалото си. — Срещнах го, запътен нагоре към цитаделата.

— Цитаделата? Идиот. Казах му да прати ездач, ако не намери някой от прислужниците ѝ. Нищо не върши както трябва.

Шаренас взе калаената кана и напълни две чаши от димящото вино. Острата миризма на бадем я лъхна в лицето. Остави едната чаша на място и донесе другата на Естала.

Тя стана да я вземе.

— Е, какво те води при мен? И не можеше ли да изчака до заранта?

Шаренас се усмихна.

— Легендарна си, Естала, с работенето си през нощта. Лично си спомням когато се строихме за битка в една ясна утрин как те видях натежала за сън. Дърта вещица, направо.

Естала изсумтя и отпи.

От лагера навън прокънтяха далечни викове за тревога.

— Сега пък какво? — попита Естала, обърна се да остави чашата на ръба на нара и в същото време посегна за колана си с меча.

— Вероятно за мен — отвърна Шаренас и извади меча си.

Острието посече през гръкляна. Шаренас бързо се отдръпна, за да избегне плисналата от раната кръв.

Естала залитна назад, с ръце на шията, падна тежко върху нара и единият му крак се счупи. Нарът се килна и тя се изтъркаля и падна по очи на пода. Краката ѝ потръпнаха и се отпуснаха.

Шаренас бързо прибра оръжието си и изруга тихо. Беше предвидила повечето от нощта за работата, която трябваше да се свърши. Но лагерът на Легиона вече се беше разбудил. И много скоро някой от лейтенантите на Естала щеше да дойде в палатката.

Все пак имаше време — поне колкото да се добере до конете. „Моите извинения, Урусандер. Не стана точно както го бях замислила. А сега трябва да бягам, с награда за главата ми.

Не всички благородници се крият в цитаделите си, без да правят нищо. Първо ще защитя кръвта си, Урусандер. Ти със сигурност ще разбереш това. Гражданската война е мръсна работа, нали? Просто попитай Грип Галас.“

Яростта ѝ бе ярка, нажежена. Пораждаше свирепа, настойчива жажда. Искала беше да се прокрадва в нощта, да се движи из лагера, от една командна палатка към другата. „Заради теб, Вата Урусандер. И за Куралд Галайн.