Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Сега ще пием по един хубав чай, нали?
— Да, разбира се — отвърна му Лени. — Две бучки захар, ако обичате. Развиха тънките си одеяла и се приготвиха за сън. Лойд отиде да търси тоалетна, не намери и се облекчи в някаква малка градинка на края на селото. Луната беше в третата си четвърт; той можеше да види прашните листа на маслиновите дървета, които бяха оцелели от артилерийския обстрел. Докато си закопчаваше панталона, дочу стъпки. Обърна се бавно — твърде бавно. Видя лицето на Иля и тоягата, която се стоварваше върху главата му. Изпита ужасна болка и падна на земята. Погледна нагоре замаяно.
Березовски бе насочил късоцевен револвер към главата му. Иля проговори:
— Не мърдай или си мъртъв.
Лойд беше ужасен. Отчаяно разтърси глава, за да си проясни ума. Това беше лудост. — Мъртъв? — невярващо запита той. — И как ще обясните убийството на един лейтенант? — Убийство? — попита Иля и се усмихна. — Това е фронтовата линия. Ударил те е заблуден куршум.
После мина на английски:
— Лош късмет.
Лойд с отчаяние разбра, че Иля е прав. Когато намереха тялото му, щеше да изглежда, че е бил убит в сражението.
Ето как щеше да умре.
Иля се обърна към Березовски:
— Довърши го.
Чу се гърмеж.
Лойд не усети нищо. Това ли беше смъртта? Березовски се сгърчи и падна на земята. В същия миг Лойд разбра, че изстрелът е дошъл откъм гърба му. Обърна се и невярващо погледна. На лунната светлина видя Дейв, хванал своя отмъкнат Люгер. Облекчението го заля като приливна вълна. Беше жив!
И Иля бе видял Дейв и тичаше като подплашен заек.
Няколко секунди Дейв го държеше на мушка; Лойд бясно желаеше братовчед му да стреля, но Иля се стрелкаше отчаяно между маслиновите дръвчета, като плъх в капан, а после се стопи в мрака.
Дейв свали оръжието.
Лойд погледна Березовски, който не дишаше. Лейтенант Уилямс проговори:
— Благодаря ти, Дейв.
— Казах ти да си пазиш гърба.
— Ти го направи вместо мен. Жалко, че не довърши и Иля. Сега ще си имаш неприятности с НКВД. — Едва ли — възрази му Дейв. — Иля ще желае ли всички да са наясно, че сътрудникът му е бил убит в разправия за жена? Дори хората от НКВД се боят от НКВД. Според мен ще си мълчи.
Лойд отново погледна тялото.
— Как ще обясним това?
— Ти го чу — отговори Дейв. — Това е фронтовата линия. Няма нужда от обяснения. Лойд кимна. Дейв и Иля бяха прави. Никой нямаше да пита как е загинал Березовски. Ударил го е случаен куршум.
Отдалечиха се и оставиха трупа на мястото му.
— Лош късмет — заключи Дейв.
IV
Лойд и Лени говориха е полковник Бобров и се оплакаха, че атаката срещу Сарагоса е спряла. Бобров беше възрастен русин с късо подстригана пухеста бяла коса. Наближаваше пенсия и беше изключително ортодоксален. На теория трябваше само да подпомага и съветва испанските командири. На практика русите се разпореждаха. — Губим време и енергия за такива малки селца — предаваше Лойд на немски думите на Лени и на всички опитни войници. — Танковете трябва да са бронирани юмруци, използвани за проникване в дълбочина и за нанасяне на удари далеч напред в територията на противника. Пехотата трябва да ги следва, за да прочиства терена и да затвърждава успеха, след като неприятелят вече е бил разпръснат. Володя стоеше до него; лицето му изразяваше съгласие, въпреки че не казваше нищо.
— Малки пунктове като това загубено градче не бива да спират настъплението, но трябва да бъдат подминавани, а с тях да бъде оставена да се занимава втората линия.
Лейтенант Уилямс приключи.
Бобров изглеждаше смаян.
— Това е теорията на осъдения маршал Тухачевски! — прошепна той. Звучеше, сякаш Лойд е казал на някой епископ да отправя молитви към Буда.
— И какво от това? — продължи Лойд.
— Той се призна за виновен в измяна и шпионаж и бе екзекутиран.
Лойд го изгледа изненадано.
— Да не би да ми съобщавате, че испанското правителство не може да използва модерна танкова тактика, понеже някакъв генерал е бил осъден в Москва?
— Лейтенант Уилямс, държите се непочтително.
Лойд Продължи:
— Дори и обвиненията срещу Тухачевски да са били верни, това не означава, че методите му са погрешни. — Достатъчно! — прогърмя Бобров. — Разговорът ни приключи. Остатъците от надеждите на Лойд бяха разбити, когато батальонът им бе прехвърлен от Кинто обратно в направлението, от което бяха дошли — още един обходен маньовър. На първи септември участваха в атаката срещу Белчите, добре укрепено, но стратегически безполезно малко градче на двадесет и пет мили от целта им.