![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Генералът хвърли поглед към мястото, където го викаше един офицер. Вниманието му се насочи отново към проснатия на земята Бан.
— Погрижи се за този мъж!
Тя кимна. Крийд хвърли един последен поглед на Бан, след което закрачи към офицера.
— Грижи се за него!
— Матриарх — каза капитанът на почетната гвардия на Сашийн, — трябва да се изтеглим на по-сигурна позиция. Тук сте изложена на опасност.
Капитанът беше прав. Сашийн се намираше навътре в редиците на имперските войски — позиция, която беше избрала по основателна причина.
— Капитане, когато спечелим тази битка, не искам да казват, че съм гледала някъде отзад. Вие сте моите телохранители. Защитавайте ме.
Че слушаше разговора с интерес. Намираха се на открито пространство между множеството формации, които все още предстоеше да бъдат използвани в битката, и онези отпред, които вече се сражаваха.
Кхосианците се придвижваха все по-близо.
Преди малко матриархът беше извикала архгенерал Спарус при себе си. Сега той се приближи към нея, следван от кортежа си от офицери.
— Не можете ли да ги спрете, генерале? — попита Сашийн, която беше възседнала зела си и наблюдаваше сцената отпред. — Мислех, че вече почти сте ги довършили.
Спарус вдигна към нея очи, кървясали като на човек, който отдавна е трябвало да си легне.
— Да, почти са довършени, матриарх. Но имат разчети с мортири на възвишението на юг. — Той й ги показа. — Стрелят надолу към предните им линии. Това позволява на врага да настъпва.
— Тогава превземете отново възвишението и да приключваме.
— Опитваме се, матриарх. — Спарус умело прикри раздразнението си. — Скоро отново ще бъде наше.
Сашийн махна с ръка, за да го освободи, и генералът рязко кимна с глава.
Че им обърна гръб. Зад него пехотата със свежи сили стоеше нетърпеливо и чакаше своя ред да се присъедини към битката. Те също даваха вид, че бързат да приключат с всичко това. Насред тази замръзнала долина им беше студено да стоят с броните. Мнозина вероятно бяха махмурлии или поне бяха все още уморени след ранното грубо събуждане.
Като рьошун и след това като дипломат Че беше обучен да забелязва първо важните подробности. Сега нещо привлече вниманието му и той присви очи между редиците от мъже към самотен жрец воин, който се придвижваше към матриарха.
На Че му беше нужен само един миг, за да осъзнае какво не е наред в тази картина. Мъжът носеше кожени гамаши под робата.
Ръката на Че се спусна върху дръжката на меча.
Аш беше близо.
Виждаше матриарха, възседнала своя бял зел, със златна маска на лицето, заобиколена от мъже в бели роби и телохранители на зелове, а знамето й се вееше над главите им. Присви очи.
Вървеше по края на карето от чакащи да се впуснат в битката войници. Захвърлено лагерно оборудване и стъпкани палатки лежаха пръснати по земята, отъпкана до мръсна лапавица. Той мина през разпиляната пепел и все още тлеещи въглени, останали от огън. Спусна ръката си близо до дръжката на меча, когато се приближи до външния пръстен от жреци воини, които се бяха събрали около матриарха.
Зад Сашийн, от едната страна на мъжете в белите роби, млад жрец воин стоеше и го наблюдаваше.
Аш спря.
Мъжът извади меча си и тръгна към него да го посрещне.
Докато кхосианците настъпваха все по-близо до матриарха, имперската лека пехота на Осемдесет и първа предаса — не толкова калени спомагателни войски, които наскоро бяха върнати от гарнизонна служба в северната пустош и сега бяха трезвени, уморени и разположени в средата на битката — решиха, че загубата на повече от половината от тях (включително по-голямата част от офицерите) от огъня на мортирите и гранатите е твърде много за една нощ и предпочетоха да се оттеглят на по-безопасно място.
Всъщност те се пречупиха, когато най-едрият и свирепият сред тях — Кунсе от северните племена, който беше тук за пари и за нищо друго — захвърли щита и меча си и си проправи път назад през оредяващите редици, като крещеше, че му е омръзнало и че е време някой друг да заеме мястото му в тази касапница. Само миг по-късно и останалите последваха примера му.
За нула време те се втурнаха към редиците зад тях и към мястото, където беше матриархът. Други от предните линии се присъединиха към тях, отстъпвайки пред снарядите от мортирите, които се сипеха върху им от възвишението.