И се възправи сянка [bg]

Сега, когато Кърл се намираше в относителната безопасност на основните кхосиански сили и имаше време да се огледа, да се замисли и да изпита чувства, тя откри, че започва да я обзема ужас.

Причината за това вече не беше дори лудостта на насилието или опасността за живота й. Не, беше заради близостта с войниците на Ман, които бяха от другата страна на чартасата, а някои даже вилнееха сред редиците й. Това бяха същите хора, които бяха избили нейните близки и бяха изпепелили родината й.

Кърл се срамуваше от страха, който те събуждаха у нея — беше напълно ирационален, първичен като страха от тъмното. Силата, която те все още имаха над нея, беше зловеща.

Побърза да довърши превръзката на Бан и я прехвърли през рамото му. Тя виждаше, че мъжът също е уплашен.

— Благодаря ти — каза й той и огледа превръзката.

— Когато можеш, отиди да се погрижат за нея — посъветва го тя.

Известно време се гледаха един друг и помежду им премина нещо неизказано. Бан отвори уста да заговори, но после погледът му се насочи встрани и тя видя какво гледа — взвод от имперски войници пред техните редици, един хвърли граната към тях. Някой изкрещя предупредително. Бан се спусна към Кърл. Ръцете му я обгърнаха и в същия миг гърмежът я оглуши, след което я удари вълна от студен въздух, последвана от горещ взрив.

Тя лежеше по гръб, останала без дъх, а Бан я притискаше.

— Добре съм — увери го тя. — Всичко е наред.

Но очите му бяха затворени. Тя не усещаше дишането му.

Блъсна го и го обърна по гръб. Лявата му буза беше разкъсана, а от ухото му течеше кръв. Близо до тях лежеше друг мъж. Очите му гледаха невиждащо нощното небе.

— Бан! — изкрещя тя и провери пулса му.

Трудно го напипа, но все пак сърцето му туптеше, макар и слабо.

Започна да търси чантата си, когато самият генерал Крийд дотича до тях, следван от телохранителите си, които се опитваха да не изостават.

— Жив ли е?

— Едва-едва! — изкрещя тя в отговор.