Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
- Повече няма да получиш - каза той. „Бездруго е повече, отколкото исках да ти дам“, добави той наум.
Шофьорът погледна към Майка за потвърждение и го получи под формата на едва доловимо кимване. Той отвори вратата на Паркър, после я затвори и седна на мястото си. Прозорецът се вдигна и автомобилът потегли. Вътре се усещаше лекият мирис на стара кожа и характерната миризма на Майка.
- Сметнах, че ще ви бъде приятно да ви закараме до вашия автомобил - каза
Майка.
- Стига триста и седемдесет километра да не са голямо отклонение.
Шофьорът погледна Паркър в огледалото, като че ли искаше да го предупреди за неуместните прояви на хумор в присъствието на Майка.
- Чух за Сулиер - продължи Майка. - Успяхте ли да говорите с нея, преди да умре?
- Не.
- Няма значение. Не съм сигурна, че щяхте да научите нещо повече от Еклънд.
Това потвърждаваше, че Майка или някой от приближените ѝ беше прегледал материалите в дома на Еклънд преди или скоро след него самия. По-скоро „преди“, защото Майка не даваше вид на човек, който обича да догонва другите. Съмняваше се, че е поверила тази задача на Филип. Той би оставил хаос подире си.
Паркър гледаше града, който преминаваше край тях. Имаше нужда от душ. Престоят в стаята за разпити, независимо от коя страна на масата, винаги го караше да се чувства мръсен: може би заради нещо, което се излъчваше от порите на хората при стрес, или заради събирането на трима души в тясно пространство, където са се потили мнозина преди тях.
- Само между другото, все още не знам как да ви наричам - подхвърли той.
- Моля?
- Както вече споменах, не мога да ви наричам „Майко“.
Благодарение на Рос знаеше името ѝ, но не искаше да се издава, че я е проучвал, въпреки че тя сигурно се досещаше.
- Няма нужда да ме наричате по какъвто и да било начин - каза тя. - Няма да се сближаваме.
Паркър се постара да изглежда обиден. Оказа се по-лесно, отколкото очакваше, а той очакваше да бъде много лесно.
- Е, докъде стигнахте в разследванията си? - попита Майка.
- Те продължават.
- Не се шегувайте, господин Паркър. Нямам търпение за такива неща.
- Доколкото си спомням, не работя за вас.
- При последната ни среща отказахте предложението ми за работа, а аз ви предупредих, че ще продължа да се интересувам от дейността ви. Все още имам дълг към господин Уеб, а това засяга и вас.
Паркър се предаде.
- Вярвам, че някъде има индивиди, свързани с Мъчениците от Капстед, или Братята. По някаква причина те не искат хората да се ровят в историята им, затова Сулиер е била убита. Ако Еклънд е мъртъв, то е по същата причина. Ако ли не, възможно е той да е убил Сулиер. Докато не го намерим, той ще остане заподозрян, ако не за мен, то за полицията.
- Вие не мислите, че той я е убил?
- Не виждам причина да го прави.
- А братът на господин Уеб и неговото семейство? Какво ги свързва с Братята?
- Ако приемем, че Майкъл Маккинън е мъртъв, неговата смърт може да е била предизвикана само от лош късмет, но тази на жена му и сина му е била за наказание. Тя е продължавала да търси съпруга си и те са искали да я спрат. Все още не разбирам обаче, защо са се насочили срещу човек, който не представлява заплаха за тях. Ако са убили Маккинън, смъртта му е предизвикала повече проблеми, отколкото си е заслужавало. Освен това има много изчезнали хора. Маккинън, Еклънд, дори Клаудия Сансъм, преди да се намерят останките ѝ. Освен това Еклънд е отбелязал много други случаи. Дори една четвърт от тях да се окажат свързани с Братята, това са страшно много хора и явно става дума за целенасочени действия. Трудно е да се прави разследване без тялото, въпреки че са оставили и немалко трупове след себе си.
Нарочно спомена и Клаудия Сансъм, за да чуе какво ще каже Майка.
- Смятате, че има връзка между Клаудия Сансъм и другите?
Значи Майка знаеше за Сансъм, което потвърждаваше, че е ровила в книжата на Еклънд.
- Връзката е Еклънд.
- Само че в нейния случай няма видения. Не са замесени никакви духове и призраци.
Паркър се изкушаваше да я поправи. Опитът му показваше, че винаги и при всеки са намесени духове, макар и рядко от свръхестествен характер. Вместо това се задоволи да каже:
- Била е важна за Еклънд, следователно е важна и за мен.