Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Приятели — подхвана задавено със старческото си гърло, — време е да решим какво ще правим. Аз трябва да избера как ще постъпим, за да постигнем целта. Ако някой иска да каже още нещо, нека го направи сега. — Никой не продума, а Протал като че черпеше достойнство и горда осанка от тишината. — Тогава чуйте волята на Протал, син на Дуилиън, Върховен владетел по избор на Съвета… и дано Земята ми прости, ако сгреша или се проваля. В този миг аз предрешавам бъдещето на Земята.

— Владетелко Осондрея, на теб, на Вариол и Тамаранта поверявам отбраната на Земята. Искам от вас да направите всичко, което мъдростта или прозрението ви подсказват, за да съхраните живота, който сме се клели да опазим. Помнете, че има надежда, докато Весел камък е непристъпен. Но бъде ли завзет Весел камък, всички епохи и дела на Владетелите от Берек Доблестното сърце до нашето поколение ще бъдат заличени и никога не ще има подобни на Земята.

— Владетелят Морам и аз ще потеглим да търсим Лигоча — Скалния червей, и Жезъла на закона. С нас ще тръгнат Великанът Сол по сърцето Носен от пяната, Надвладетелят Томас Ковенант и толкова мъже от Кръвната стража, колкото можем да отделим според Първия страж Тувор, както и един еоман от Ратниците. Така няма да се натъкнем беззащитни на зло и да се обречем, но основните сили на Твърдината ще останат тук, за да бранят Земята, ако ние се провалим. Подгответе се. Потегляме на зазоряване.

— Върховни владетелю! — подскочи от мястото си Гарт. — Нима няма да изчакате някаква вест от моите съгледвачи? Налага се да минете през Гримердор, за да стигнете до Гръмовръх. Ако гората гъмжи от слуги на Лигоча или Сивия убиец, няма да е безопасно, щом съгледвачите още не са открили къде са враговете.

— Прав си, предводителю — отвърна Протал. — Но колко ще се забавим?

— Шест дни. Тогава ще знаем от каква войска се нуждаете, за да прекосите Гримердор.

Морам седеше, опрял брадичка на събраните си ръце, вторачен унесено във вдлъбнатината с грейвлинг, но след тези думи стана и изрече:

— Сто мъже от Кръвната стража. Или толкова воини, колкото Весел камък може да отдели. Видях. Има Злотворни в Гримердор… и хиляди вълци. Те бяха излезли на лов във видението ми.

Протал заговори веднага след него.

— Не, Гарт. Не можем да протакаме. А в Гримердор е твърде опасно. Дори Лигоча ще знае, че за нас най-прекият път към Гръмовръх минава през гората и северните части на Анделейн. Не. Ще тръгнем на юг около Анделейн, после на изток през Моринмос към равнините Ра, преди да завием на север към Гръмовръх. Знам — наглед удължавам похода прекомерно, а би трябвало да жалим за всеки прахосан ден. Но южният път ни дава възможност да потърсим помощта на рамените. Така всички отдавнашни противници на Презиращия ще участват в похода. И може би ще объркаме Лигоча. За мен изборът е ясен. Утре потегляме на юг. Такова е решението ми. Ако някой има съмнения, да ги чуем сега.

Томас Ковенант, който се съмняваше във всичко, почувства непреклонността и достойнството на Протал толкова силно, че замълча.