Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Тя говори, бабо.

— Е, седни по-силно.

Той последва съвета й и подскочи, а всичко, за което можех да мисля, бе: „О. Боже. Мой.“. Къде беше чичо Боб, когато имах нужда от него?

Чувствайки се като във филм на ужасите, чакайки злите клоуни да изскочат изпод стълбището, опитах да се съсредоточа върху начините да преживея това шоу на изроди.

— Какво правиш?

Обърнах се на другата си страна, за да видя Ейнджъл. Беше смръщен неодобрително.

— Опитвам се да дишам — казах аз, опитвайки се да дишам. Но мракът се прокрадваше в периферното ми зрение.

— Защо този тип седи върху теб? — Тогава видя Харпър. — О, здрасти. — Той кимна за поздрав, но тя все още беше в шок. Тя вдигна ръце и ги погледна, завъртайки ги отново и отново.

— Предполагам, че не можеш да избуташ този тип от мен? — попитах го.

— Предполагам, че мога да опитам.

— Скоро ли?

Ейнджъл се намръщи, след което се фокусира върху Дюи и се концентрира. След няколко секунди, бутна. И Дюи се прекатури.

Сладка работа.

Отново залазих към стълбите, докато се борех с наклона на земята. Той продължаваше да ме запраща към стената и осъзнах, че вероятно имах сътресение. За съжаление Дюи се възстанови и се пресегна през стълбите, сграбчвайки крака ми и издърпвайки го изпод мен.

Това щеше да боли.

Мда. Брадичката ми се блъсна в едното стъпало, удряйки зъбите ми едни в други. Толкова приличаше на хилядите филми на ужасите, които бях гледала.

Замайването изигра голяма роля, когато се строполих обратно надолу по стълбите.

Вдигнах ръце и казах:

— Трябва да се успокоиш.

Точно тогава Дюи обви големите си ръце около гърлото ми. Някой ден щях да осъзная, че да казвам на хората да се успокоят има точно обратния ефект.

— Дръж я здраво, захарче. Не мога да намеря проклетото шило за лед. Ще се наложи да използвам тигана.

— Трябва да спреш да мислиш като човек — каза Ейнджъл.

— Не помагаш. Иди да доведеш Рейес.

— Тук съм — каза Рейес от ъгъла. — Гледам как ти сритват задника. Отново.

Плътната му черна роба се развя около мен, като въобще не помагаше за внезапния порив на морска болест. Това определено беше безтелесният Рейес. Семейство Бийчър не можеха да го видят.

Когато хватката на Дюи се изплъзна за частица от секундата, казах на Рейес:

— Направи нещо.

— Може ли да й счупя врата?

— Не.

— Може ли да счупя неговия врат?

За това трябваше да се замисля.

Госпожа Бийчър се бе насочила към мен с тиган в готовност.

— Трябва… да спасиш… Фред и Барбара — казах. С ръцете на Дюи около врата ми звучах като анимационен герой. Факт, който не можеше да е трогателен. Сериозно, колко дълго щеше да остави това да продължава?

— Опитвам се да те оставя да откриеш силите си.

— Майната им на силите ми. Направи нещо.

Рейес се дематериализира и се материализира отново до мен. Чух песента на острието му; после хватката на Дюи се отпусна, изражението му премина в изненада и той падна на земята. Рейес бе прекъснал гръбнака му, макар че щеше да отнеме известно време на докторите да го осъзнаят. Нямаше да има външна травма. Рейес го беше разрязал отвътре.

Госпожа Бийчър спря, цялото й лице изобразяваше шок.

— Госпожо Бийчър — казах аз, кашляйки и пръскайки слюнки, — пуснете този тиган на момента.

Глава 19

Когато животът ти поднесе лимони, кажи:

„Лимони? Какво друго имаш?“

Стикер на кола

Чичо Боб се появи по някое време и повика екип следователи, още щом пристигна в къщата на семейство Бийчър и ме видя да се боря с госпожа Бийчър. Тая жена беше много по-силна, отколкото изглеждаше. Рейес продължаваше да чака да й прекърши гръбнака, а Ейнджъл продължаваше да ми повтаря да спра да мисля като човек, каквото и да значеше това, по дяволите.

След като видях как чичо Боб я прикова към земята — образ, който щях да ценя вечно — дадох показания пред него; после той ме откара до имението на семейство Лоуел. Харпър беше на задната седалка, все още потънала в удивление. Две патрулни коли ни следваха, а още един детектив от отдела на Чибо беше на път към мястото. Семейство Лоуел щяха да бъдат скандализирани.

Все още не бях сигурна кой бе извършвал тормоза — госпожа Бийчър или Дюи по заръка на госпожа Бийчър — но в крайна сметка нямаше никакво значение. Никой от тях нямаше да може да го прави повече.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?