Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Справедливо. Чудех се дали ще прегледаш няколко случая заради мен. Единият е много стар и все още не е разрешен, а другият е един, който винаги ми се изплъзва.

Свих рамене.

— Разбира се, стига да не възлагате големи надежди.

— Надеждите ми никога не излизат от контрол, ако това имаш предвид.

— Тогава ги донесете в… — щях да кажа „офиса ми“, но осъзнах, че вече нямам такъв. — Може да ги донесете в апартамента ми.

— Или в офиса й.

Обърнах се и видях татко да върви към нас. Той спря до чичо Боб, изражението му беше стеснително, но обнадеждено. Чибо трябва да му се бе обадил, когато осъзна, че бях ранена, но не бях сигурна, че мога да понеса присъствието на татко точно в този момент. Сърцето ме болеше достатъчно силно. И главата ме болеше. И очите ме дразнеха и бяха подути.

Той сложи ръце в джобовете.

— Добре ли си? — попита той, а аз се зачудих какво ли му беше казал Чибо.

— Направо супер.

— Радвам се. И ще те върна обратно в офисите ти. Да се преструвам, че мога да те държа под око, без значение колко е абсурдно това твърдение, ще ми даде спокойствие. А ти може да ме гледаш лошо и да правиш физиономии зад гърба ми, и да ме мразиш вечно, но когато си готова да поговорим, ще бъда на разположение. Без да те съдя и без скрити подбуди.

Погледнах към огромното имение на семейство Лоуел.

— Ако ти правя физиономии, татко, няма да е зад гърба ти.

Той кимна.

— Ще дойда за нещата ти този уикенд.

Веждите на агент Карсън се повдигнаха от интерес.

— Перфектно. Ще донеса папките следващата седмица, ако е удобно?

— Звучи ми като план — казах аз, вмъквайки се в патрулната кола. Татко искаше да ме откара у дома. Можех да усетя намеренията му ясно във въздуха, желанието му да бъде с мен, но това бе торта, която трябваше да изям на малки хапки. И все пак се замислих за Харпър. Спомените за баща й, без значение от безразличието на мащехата й. Имах чувството, че някой ден с татко отново ще бъдем най-добри приятели.

Погледнах обратно към Карсън.

— Как върви работата с банковия обир?

Чичо Боб й се ухили.

— Занимавате се с банкови обири? Това не е ли против етичния кодекс на ФБР?

Тя се ухили.

— Какво? Има етичен кодекс? Никой не ми е казал. — Подаде ми визитката си. — А този случай се превръща в по-заплетен, отколкото се надявах, но определено беше права за вътрешния човек. Сега остава да го докажем. — Кимна към визитката. — Използвай това, ако чуеш още нещо.

Намигнах й, след това затворих вратата, преди още някой да е дошъл неочаквано и да е разбил сърцето ми.

* * *

Куки се обади на път за вкъщи. Вдигнах и казах:

— Никакъв чугун в къщата. Никога.

— Разбрано. Записвам си на бележка. Как беше?

— Изтощително. А госпожа Лоуел не е точно чудовището, което си представях.

— Може би и Денис не е.

— Сериозно?

— Добре, спирам. Уведоми ме, ако имаш нужда от нещо. Като например пакет с лед.

Подскочих стреснато.

— Да не каза шило за лед?

— Не.

— Защото не трябва да има и никакви шила за лед в къщата. Никога.

— Разбрано. Записвам си на бележка.

Полицаят, който мълчеше по целия път до вкъщи, слава на боговете, ме остави до входната врата. Отправих му най-благодарната усмивка, на която бях способна, после поех в търсене на дълъг, горещ душ и силна чаша кафе. Но, естествено, щом излязох от патрулката, бях поразена от всякакви мрачни емоции, които се бях научила да асоциирам с мрачни хора. Груби хора. Обладани хора.

Понечих да се върна обратно в колата, когато чух английски акцент от сенките близо до мен.

— На твое място не бих го направил.

Чудесно. Беше новият ми приятел от старата страна. Знаех си, че този ден мина твърде добре. Животът ми беше в опасност само два пъти. Тези неща обикновено се случваха по три.

Полицаят погледна назад към мен.

— Наред ли е всичко, госпожице Дейвидсън?

Толкова исках да му кажа истината, но нямаше какво да стори, а жена му щеше да е в също толкова голяма опасност, в каквато бях и аз, тъй че вместо това казах:

— Да, благодаря.

Затворих вратата и гледах как потегля. Омраза, толкова чиста, че пулсираше, се завихри около мен. Можех да усетя наблизо поне четири от чудовищата, вероятно пет, промъкващи се в сенките, изплашени от светлината, въпреки че бяха предпазени от човешка плът.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?