Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

А също така знаех, че няма нищо общо със смъртта на това момченце или с последвалото му прикриване. Изненадата й бе напълно истинска.

Арт прие тежко смъртта на Харпър. Затвори се в стая на горния етаж, но дори дебелите стени на имението на семейство Лоуел не можеха да спрат вълните на агония, които се изливаха от него.

А аз стоях скрита в банята, борейки се за въздух сред парченцата на разбитото семейство. Страданието им едва сега започваше, и въпреки че все още не ми бе разрешено да се видя с господин Лоуел, усещах болката му да се лее надолу по стълбите като тежка мъгла.

— Не мога повече да остана тук.

Обърнах се към Харпър. Тя стоеше, гледайки през прозореца на банята, наблюдавайки как работниците разкопават земята, а дузина полицаи обграждат отцепения с лента район.

— Трябва да си вървя, докато още мога — казах аз.

Не можех да усещам емоциите на починалите така, както на живите, не и докато не преминат отвъд, но мъката по лицето й говореше достатъчно. Тя вдигна поглед към втория етаж и осъзнах, че се тревожи за Арт.

— Влюбен е в теб — казах аз.

Тя ме погледна изненадано, преди тъжна усмивка да извие устните й. Наистина беше красива.

— Той ми каза, че сте поддържали връзка.

Тя кимна.

— Да. Поддържахме връзка през цялото време. Няколко пъти дори летя до острова, за да ме види.

— Защо никога не сте се събрали наистина? — попитах.

— Направихме го. Донякъде. Когато се върнах, Арт настоя да се оженим, но не можех да превъзмогна факта, че според обществото бяхме брат и сестра. Нараних го толкова много, когато казах, че искам да изчакаме.

— Съжалявам. — Семейството беше толкова важно. Ако научих нещо в последните три дни, това бе то.

Харпър тръгна към мен с целеустременост в очите и след един последен поглед към Арт, тя премина отвъд. Не видях болката или страха, които бе преживяла през всичките тези години. Не видях тормоза й или кошмарът, които бе преживяла през времето си в лудницата. Това, което видях, бе как баща й я вдига и я носи на раменете си, докато тя сочеше пътя през дърветата зад къщата. Видях кучето й, голдън ретривър на име Спот, който ближеше пръстите на краката й, докато тя не можеше да издържи повече на гъделичкането. И видях първия път, когато Арт я бе целунал. Тя бе в гимназията, гледайки го да играе баскетбол. Той беше ударен и бе в съблекалнята. Тя побърза да го види. Ахна, когато го видя опънат на носилка. Почти припадна, когато видя странната издутина на пристегнатата му отстрани ръка, костта, опитваща се да пробие плътта.

Той бе покрил очите си с другата си ръка, криейки болката си. Тя забърза напред, и преди да разбере какво се случва, той обви ръка през главата й и я дръпна надолу, докато устните й се не озоваха върху неговите.

И тогава вече беше от другата страна.

Винаги романтиката, загубата на любим човек, бе била моята гибел. Оставих поредица хлипове да ме разтърси и когато усетих, че мога да се изправя пред света въпреки очевидно подпухналите ми очи, които подхождаха на подутата ми челюст, излязох от банята и помолих един полицай да ме откара у дома. Семейство Лоуел щяха да имат доста неща, с които да се справят през следващите седмици и можех единствено да се надявам, че Арт ще бъде добре. Според спомените на Харпър, той мразеше шоколад, но реших да не го използвам срещу него. Никой не бе перфектен.

Но сериозно? Шоколад?

Докато влизах в колата на полицая, чух познат женски глас.

— Чарли Дейвидсън.

Изпънах се и се обърнах към агент Карсън, докато вървеше към мен през алеята за коли. Очаквах ФБР да са тук. Все пак беше случай с изчезнал човек.

— Здрасти, агент Карсън.

Преди да успее да отговори, чичо Боб дойде при нас.

— Тръгваш ли си?

— Да, чичо Боб, помниш специален агент Карсън.

Тя пое ръката му.

— Детектив. Племенницата ви има навика да разрешава стари случаи.

Той се усмихна гордо.

— Да, така е.

— Впечатлена съм, както винаги. Някой ден ще трябва да споделиш тайните си — каза ми тя.

— Ще ви кажа, но после ще трябва да ви убия.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?