![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой си ти? — попита Малоун.
— Изплашихте ме до смърт!
— Отговори на въпроса!
— Вернер Линдауер.
Той светкавично направи връзката.
— Съпругът на Доротея?
— Паспортът е в джоба ми — кимна мъжът.
Нямаше време за проверки. Малоун отмести пистолета и блъсна пленника си в една от страничните стаи.
— Какво търсиш тук?
— Преди три часа Доротея влезе вътре. Тръгнах да я търся.
— Как е открила това място?
— Явно не познавате Доротея. Тя не обича да дава обяснения. Кристел също е тук.
Е, можеше да се очаква. Той беше останал в хотела с надеждата, че тя или има предварителна информация за мястото, или го е открила по начина, по който самият той го беше направил.
— Дошла е преди Доротея — добави Вернер.
Малоун насочи вниманието си към църквата. Беше крайно време да разбере какво се крие във вътрешността му.
— Тръгвай пред мен — заповяда той и махна с пистолета. — Надясно, към онази арка в дъното.
— Разумно ли е? — погледна го Вернер.
— Нищо в тази история не може да се нарече разумно.
Той побутна Вернер пред себе си. В момента, в който минаха под арката, се скри зад близката колона. Пред очите му се разкри широката централна пътека на храма. Бе оградена от множество колони, които завършваха в широк полукръг зад олтара. Стените от двете страни бяха голи. Не се виждаше украса, орнаменти липсваха. Църквата беше далеч по-порутена от околните манастирски сгради. Вятърът свиреше през отворите на прозорците с каменни кръстове в средата. Вниманието му беше привлечено не толкова от олтара, издигнат върху гранитен постамент, колкото от онова, което се намираше пред него.
Две жени с лепенки на устите. Ръцете им бяха извити назад и привързани към колоните. Доротея и Кристел.
56
Вашингтон
7:24 ч.
Рамзи се насочи обратно към кабинета си. Очакваше доклада на своите хора във Франция. Беше им дал да разберат, че смъртта на Котън Малоун е единствената новина, която е готов да приеме. Едва след това щеше да обърне внимание на Изабел Оберхойзер, макар че все още не беше решил как. По време на току-що завършилия брифинг бе мислил само за нея, припомняйки си думите й. Оказах се права и проявих параноя. Но понякога е по-добре да бъдеш параноичен.
Рамзи беше напълно съгласен. За късмет разполагаше с достатъчно сведения за старицата. Беше се омъжила за Диц Оберхойзер в края на 50-те. Той — наследник на богата и аристократична баварска фамилия, тя — дъщеря на местния кмет. По време на войната баща й бе сътрудничил на нацистите, а веднага след нея американците също го бяха използвали. През 1972 г. Диц бе изчезнал безследно и Изабел бе придобила пълен контрол над богатството на фамилията Оберхойзер. Бе успяла да се сдобие с юридическо потвърждение на смъртта му, което автоматично бе довело до изпълнение на завещанието му. Двете му дъщери бяха наследили всичко, а Изабел изпълняваше ролята на попечител. Преди да възложи конкретна задача на Уилкърсън, Рамзи си беше направил труда да проучи завещанието в детайли. Най-интересният от тях гласеше, че Изабел решава сама кога точно да прехвърли финансовия контрол на двете си дъщери. Трийсет и осем години по-късно тя все още държеше всичко в ръцете си. Уилкърсън докладва за наличието на трайно и необратимо враждебно отношение между сестрите. Това обясняваше много неща, но до този момент Рамзи не беше проявявал интерес към разногласията във фамилията Оберхойзер.
Той знаеше, че Изабел отдавна проявява интерес към „Блейзък“ и не крие желанието си да разбере какво се е случило. Бе наела адвокати, за да се сдобият с информация по официалните канали, а след като не бяха успели, тя бе опитала да се сдобие със сведенията лично, предлагайки дискретни подкупи където трябва. Но неговите хора от контраразузнаването засякоха тези опити и му докладваха. От този момент Рамзи пое нещата в свои ръце и възложи конкретни задачи на Уилкърсън.
Днес този човек бе мъртъв. Как?
Той знаеше, че Изабел ползва услугите на източногерманеца Улрих Хен. Проверката на миналото му бе разкрила, че дядо му по майчина линия бил командир на един от хитлеристките концлагери и лично командвал операция, по време на която 28 000 украински пленници били хвърлени в дълбока пропаст. На процеса след войната той не отрекъл нищо и гордо заявил: Аз бях там. Което, разбира се, довело до съответната присъда — смърт чрез обесване.