Синовете на Спарта [bg]

24

— Изгорете останалите каруци. Трябва да се научим да вървим като войници, а каруците ни забавят.

Ксенофонт даде заповедта и със задоволство видя, че протестите на тълпата бяха само мърморене, въздишка вместо открито противопоставяне. Всички бяха чули за участта на Клеарх, Проксен и останалите. И за разлика отпреди разбираха, че животът им е в опасност, че лъчите на изгряващото слънце могат да осветят труповете им. Гръцките войници нарочно тръгнаха сред тях, като търсеха обемисти неща, които хората от обоза се мъчеха да скрият. Всичко отиде в огньовете, на които вече бяха опечени последните овни, та всички да се нахранят колкото се може по-добре.

Когато слънцето се издигна над хълмовете на изток, всички бяха готови. Малцина бяха познавали Ксенофонт предишния ден, но той беше приет от спартанците и от хората на Проксен. Заповедите му бяха ясни и повечето хора нямаха нищо против да гледат как вещите им изгарят, макар че някои от тях бършеха сълзи, докато пламъците поглъщаха имуществото им.

Преди да успеят да потеглят, се появи отряд от трийсет конници, водени от непознат офицер. Ксенофонт и Хрисоф излязоха да ги посрещнат.

— Аз съм Митридат, господа. Господарят Тисаферн ме изпрати да приема капитулацията ви.

— Ако се съди по говора ти, май си грък — каза Хрисоф. — Един от нас. Имаме обща кръв и богове, но въпреки това си с персите? Служиш на цар, който уби водачите ни. Това ми се вижда доста странно, Митридате.

По бузите на мъжа плъзна руменина, но въпреки непринудения си тон спартанецът го гледаше с немигащи очи и стоеше неподвижно като змия, която се готви да атакува.

— Ще се предадете ли, спартанецо? — отвърна Митридат и погледна нервно неразбиращите перси около себе си. Тисаферн беше коварен човек. Несъмнено някои от тях знаеха достатъчно добре гръцки, за да му докладват всяка негова дума.

— Обмислихме предложението ви и решихме, че отговорът ни е не — каза Хрисоф. — Вместо това ние имаме предложение за вас. Ще се махнем от земите на царя, като ще гледаме да нанесем колкото се може по-малко щети. Ако ни нападнат, ще се бием. Разбираш ли ме, предателю? Можеш ли да отнесеш тези думи на господарите си зад хълма? Предполагам, че не са много далече.

Макар че се изчерви още повече, Митридат се опита да свие рамене и да изглежда по-непринуден, отколкото се чувстваше.

— Говориш ми, но това са приказки на мъртвец. Ти…

— Върви, Митридате — намеси се Ксенофонт. — Чака ни дълъг път. Няма да си губя времето с теб.

Двамата с Хрисоф обърнаха гръб на зяпналия грък. Митридат изруга, обърна коня си и препусна обратно в посоката, от която беше дошъл. Едва тогава Ксенофонт и Хрисоф се обърнаха и го загледаха как се отдалечава.

— Трябва да потегляме бързо — каза Ксенофонт. — Дай заповедта.

— Аз не съм от избраните водачи — отвърна Хрисоф.

— Е, имаше шанса да бъдеш. Тогава кажи от мое име на хората да тръгват.

Хрисоф му кимна и се отдалечи. Огньовете още пращяха из лагера и изпращаха стълбове мазен черен пушек в ясното небе. Карето хоплити се строи около наредените в нестройни редици цивилни. Някои от тях носеха децата си на гръб. Приличаха на пародия на войници с редиците си, но изглеждаха достатъчно решителни. Ксенофонт обърна гръб на всичко, което лежеше зад тях. Видя, че Хефест е довел коня му, и кимна.