Плясъкът на крилете му [bg]

— Радвам се, че мислиш така.

— Не лично за теб, разбира се. Но Боско не ти ли каза, че Томас Кейл не е личност?

— Да, ама той е луд.

— Само че не е глупав. Прав ли съм?

— Може и да не си винаги прав, но признавам, че никога не грешиш.

Последва смях. ИдрисПюк сви рамене.

— Може би в лудостта си той е съзрял нещо, което ние самите едва започваме да проумяваме. За хората е лесно да възлагат ужасните си надежди на теб — вярно, че си лявата ръка на смъртта, но си на тяхна страна. Може би, колкото по-малко неща те виждат да правиш — колкото по-малко приличаш на човек като тях, — толкова по-могъщ си. — Той въздъхна с огромно удовлетворение. — Впечатлен съм от себе си. — Още смях. — Можем да се възползваме от това.

В противовес на умората от болестта бе удоволствието да работи върху тактиката на Новата армия. Обучението вървеше по-добре, отколкото Кейл си бе представял. Защитени от каруците и използвайки оръжия въз основата на инструменти, с които бяха свикнали да работят през всеки ден от живота си, увереността на селяните войници хвръкна до небето. Най-ефективни сред тези селски оръжия бяха млатилата за вършеене — прът, дълъг четири-пет стъпки, съединен с верига с друг прът от около стъпка и половина. Тези мъже бяха свикнали да ги използват по десет часа на ден по време на жътва, а фучащите глави набираха такава сила, че можеха да ранят тежко рицар с пълна броня, камо ли по-леко защитените Изкупителски войници. Но най-усърдно се работеше за откриването на всяка слабост на бойните каруци. Хенри Мъглата накара стрелците от Покаятелите да обстрелват масово укрепленията от каруци, за да разбере как да защити хората вътре, и измисли покрити с бамбук пътеки и малки убежища, в които можеше да се скрие всеки, заварен на открито от такава атака. Изкупителите нямаше да се поколебаят да използват огнени стрели в опит да запалят каруците, затова той накара швейцарските войници — които щяха да участват предимно в атаки извън укреплението и през останалото време не влизаха в кой знае каква употреба — да се обучават на групи да гасят огъня, преди да се е разгорял, главно с помощта на кофи пръст, а вода — само в краен случай. Те възразяваха срещу това озадачаващо силно. Те били войници и джентълмени; за тях било унизително да копаят пръст, така че селяните трябвало да го правят. Цялото им недоволство от смущаващите промени, които бяха принудени да търпят, се изля в този единствен въпрос за гасенето на огъня. И ей така, от нищото, Хенри Мъглата изведнъж се озова срещу назряващ бунт. Кейл винаги му се беше подигравал колко добро момче е. Това беше вярно до известна степен, но тъй като хората бяха свикнали да го разглеждат в контраст с Кейл, като цяло не разбираха на какво е способен той. Хенри Мъглата изглеждаше съвсем нормален по начин, по който Кейл явно не беше, но бе изпитал на гърба си същата разяждаща бруталност и непоносимост на Изкупителския живот. Това също бе част от него. Като осъзна, че е на ръба на нещо катастрофално, първият му инстинкт беше да се справи с проблема по Изкупителски: да убие двама-трима от по-шумните протестиращи и да ги остави да гният на място, където всеки може да види грешката им. Дали би могъл да го стори и да спи добре след това, за щастие не беше подложено на проверка. Отчасти заради добрата си природа и отчасти от пресметливост, той първо потърси друг вариант.