Адвокат за милиони [bg]

— Не бъди глупав, Девън — каза Фин. — Тя има нужда от друго, не от пет милиона.

Той го погледна и се изсмя.

— Прекалено много сапунки гледаш, Фин. Аз съм боклук, без мен ще е по-добре. Това не е самосъжаление, просто констатация. Знам какво говоря. С такива пари тя може да започне нов живот. Истински живот. Не жалкото съществуване, което мога да й осигуря.

— Може и да си прав — намеси се Козловски. — Може и да е по-добре без теб, не знам. Знам само, че това сега няма значение. Ще му дадем картините.

— Защо?

— Защото само така ще можем да й гарантираме безопасност.

Девън го погледна объркано.

— Не те разбирам.

— Коз е прав — каза Фин. — По дяволите, Девън, така или иначе ще изпееш на Килбраниш къде са скрити картините. Той ще го изтръгне от теб с мъчения.

Мали поклати глава.

— Аз издържам на болка. Нищо няма да му кажа.

— Господи, Девън! Помисли хубаво! Та ти не можа да скриеш от нас тайната дори само като те погалих по физиономията. Наистина ли си мислиш, че ще можеш да издържиш на изтезанията на оня психопат? Ще му кажеш истината, като го накараш да ти обещае, че няма да стори нищо на Сали. Той ще обещае. После знаеш ли какво ще стане? Ще я убие само за да замете следите си. Дори и по някакъв начин да отнесеш тайната със себе си, докато той те реже парче по парче — а ти гарантирам, че няма да можеш — мислиш ли, че той ще се успокои с това? Мислиш, че ще си събере багажа и спокойно ще се прибере в добрата стара Ирландия? Не, ще се заеме със Сали, за да разбере дали тя знае нещо. После ще нападне мен и Коз, и Лиса, надявайки се, че си ни казал нещо — което, между другото, е самата истина.

— Имам си достатъчно друга работа — обади се Козловски. — Не искам да прекарам живота си в дебнене и преследване на някакъв откачен ирландски трол, за да защитя семейството си.

По физиономията на Девън се виждаше, че е осъзнал с цялата му горчивина казаното дотук от Фин.

— Но тогава значи Сали няма нищо! — извика той с болка. — Тя ще остане с празни ръце!

— Тя ще има теб — отговори адвокатът.

— Все тая. — Девън заплака. Беше навел глава, само раменете му потреперваха.

— Може би — каза Козловски. — Но е по-добре, отколкото да си мъртъв.

Всички се умълчаха. Тихият плач на Девън секна. Накрая той свали длани от лицето си.

— Добре — каза. — Добре, нека да е както искате вие. Как ще го изиграем?

Фин и Козловски се спогледаха.

— Първо — започна адвокатът, — ще чакаме Килбраниш да се обади. Той каза, че ще звънне в шест. После ще уговорим среща, за да му предложим картините в замяна на Сали.