В здрача на вторник [bg]

— Не — каза Карлсън неуверено. — И до какво заключение стигнахте?

Тя го погледна, без да мига.

— Не мога да кажа, че сме богати…

— Богати сме — прекъсна я съпругът й. — Според обществените стандарти.

— Предполагам — продължи тя, — че той се е осведомил предварително, че живеем заможно.

— Смятате, че се е интересувал от парите ви?

— Тази мисъл непрекъснато ме тревожеше.

— А сега нея я няма.

— Тя открадна банковата ми карта, източи текущата ми сметка, взе си малко дрехи и замина.

— Къде?

— Не знам. Беше оставила бележка, в която пишеше, че сме я контролирали твърде дълго и сме се опитали да я превърнем в личност, която тя не желае да бъде, и сега най-после е свободна.

— Тя с Робърт… с Едуард Грийн ли замина?

— Така предполагаме. Оттогава не сме го виждали, нито пък нея. — Лорна Кърси затвори очи. — Не сме виждали дъщеря си от тринайсет месеца. Нито сме се чували с нея, нито сме чували нещо за нея. Нямаме представа дали е жива или мъртва, дали сега, когато не живее с нас, е щастлива или нещастна. Не знаем дали иска да я намерим, но ние не сме спрели да я търсим. Просто искаме да знаем дали е добре. Очевидно не желае да се върне вкъщи и не изпитва необходимост да ни вижда. Свързахме се с полицията, но ни отговориха, че не биха могли нищо да направят, тъй като се касае за двайсет и една годишна жена, която е напуснала дома си по собствена воля. Дори наехме частен детектив. Никакъв резултат.

— Тя имаше ли мобилен телефон?

— Да, но явно вече не функционира.

— И мъжът на име Едуард Грийн прилича много на този мъж? — Карлсън посочи към фоторобота на Робърт Пуул, прикрепен на таблото до него.

— Изключително много прилича на него. Но ако той е мъртъв, тогава къде е дъщеря ни?

Жената впери поглед в Карлсън. Той знаеше, че тя очаква да чуе, че всичко ще бъде наред, но той не можеше да й обещае подобно нещо.

— Ще изпратя двама полицаи да ви придружат до дома ви. Моля да им осигурите достъп до всякаква документация, с която разполагате, включително и имената на лекарите, които е посещавала. Ще се отнесем сериозно към проблема ви.

Когато двамата си тръгнаха, Карлсън поседя мълчаливо известно време. Щеше ли този нов елемент да улесни или да усложни нещата?