![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Сега тя ги слагаше пред себе си, една по една. Имаше голяма кутия кибрит, която една нощ беше взела от палубата на лодката, закотвена малко по-нагоре по реката. За всяка снимка драсваше отделна клечка кибрит, оставяше я да се разгори и я слагаше върху някое лице, група от хора, градина с пролетни цветя. Всичко това бе измамно и лъжовно, помисли си тя с горчивина. Всеки се усмихва за снимка, позира, старае се да изглежда по подходящ начин. Ето майка й, с нейното внимателно подбрано изражение, с леко наклонена на една страна глава, фалшиво въплъщение на нежност, грижа и доброта. А ето и баща й, пълен и приятно усмихнат, когато всеки знаеше, че е безпардонен тип, който бе спечелил богатството си, ограбвайки други хора. Едуард й беше обяснил как парите на баща й са спечелени по незаконен начин, поради което реално не му принадлежат. Беше забравила подробностите, но те нямаха значение. Тук, на тази снимка, бяха двете й сестри. Имаше дни, в които едва си спомняше имената им, но ясно си спомняше как всички ги сочеха за пример — отличнички в училище, добрички вкъщи. За нея бяха просто едни използвачки, които подкупваха родителите си с мазните си усмивки и изсмукваха от тях пари и благоволение. Сега най-после беше наясно с нещата. По-рано просто си мислеше, че те се справят по-добре от нея със заобикалящия ги свят, че се чувстват по-добре в кожата си, че бяха благословени в това, в което тя беше прокълната. Сега гледаше втренчено пламъка, който постепенно скриваше тясното усмихнато лице на Лили, оградено с две дебели плитки, и тържественото изражение на Беа. После погледна себе си. Елизабет, Бети, Бет. Тя вече нямаше нищо общо с предишната Бет: невзрачна и гневна, жадуваща да се хареса и осъзнаваща, че не може да го постигне. Сега беше слаба, само мускули и кости. Раната на устната й придаваше присмехулно изражение. Косата й беше късо подстригана. Беше минала през огъня и беше излязла пречистена.
38
Джоузеф боядисваше в бяло дъсчените первази в къщата на Мери Ортън. Докато движеше четката по дървото, се опитваше да не мисли за децата си. Сърцето му се свиваше, когато си ги представеше вкъщи без него, или когато си спомнеше последната си среща с тях. Беше ги взел в обятията си и ги беше прегърнал силно, а те се бяха отдръпнали от него, от мириса на алкохол в дъха му и от безумния блясък в очите му. Съсредоточи се изцяло върху нанасянето на гладки пластове боя. За миг прекъсна работата си и видя, че Мери Ортън беше застанала зад него с кухненска кърпа в ръцете и с неспокойно изражение на лицето.
— С какво да помогна?
— Искам да ти покажа нещо.
Джоузеф остави четката върху капака на кутията за боя и подпирайки се с ръце, скочи на крака.
— Добре, покажете ми — каза той любезно.
— Оттук.
Тя го поведе нагоре по стълбите към спалнята си, единствената стая в къщата, в която не беше влизал. Тя беше с висок таван и шарени тапети, а големият прозорец гледаше към градината, където стръковете на пролетните растения вече се опитваха да пробият твърдата почва. Мери Ортън отиде до едно малко бюро, отвори го и порови в едно миниатюрно чекмедже. Джоузеф забеляза, че е развълнувана. Дишаше тежко, а пръстите й бяха непохватни.
— Ето.
Тя се обърна и му подаде сгънат лист хартия. Той се взря в изписаните със синьо мастило редове, в старомодния, закръглен почерк.
— Какво е това? Вижте, госпожо Ортън, английският ми не е добър.
— Аз наистина направих ново завещание — прошепна тя и впери в него насълзените си очи. — Щях да му дам една трета от наследството. Двамата с него заедно го написахме и повикахме един съсед за свидетел. Това са техните подписи, а това е моят.
— Извинете — каза Джоузеф. — Трябва ви по-подходящ човек от мен.
— Защото те никога не идват да ме видят. Тях не ги е грижа за мен, а той ме обграждаше с внимание.
— Той?
— Робърт. Той ми правеше компания, също като теб. За тях съм просто излишен товар. Предполагам, че трябва да изгоря този документ. Или може би не?
Джоузеф стоеше и държеше парчето хартия с изцапаните си с боя ръце. Поклати замислено глава.
— Какво трябва да направя?
— Не знам — каза той. — Ще го дам на Фрида.
Фрида се прибираше у дома по моста Ватерло. Ходиха на кино, после се отбиха да вечерят в един марокански ресторант, където във въздуха се носеше ухание на канела и на печено месо. След това изведнъж й се прииска да остане сама. Той беше видимо разочарован, но тя нямаше желание да му прави компания. Целуна я по бузата и си тръгна.
Фрида вървеше бавно и когато стигна до средата на моста, както винаги, се спря. По традиция отправяше поглед нагоре по реката към сградата на Парламента и „Окото на Лондон“, а после надолу по реката към катедралата „Свети Павел“, но този път само се наведе над парапета и се загледа във водата. Темза никога не течеше така, както текат реките. Тя се движеше като прилив, от който се образуваха въртопчета, водовъртежи и подводни течения. След няколко минути Фрида дори не виждаше водата. Мислеше си за филма, който беше гледала, и за Робърт Пуул, който и да беше той в действителност. Замисли се за характерната за децата фантазия, че ти си единственият реално съществуващ човек на земята, а всички останали са актьори. Приживе Пуул е бил нещо като актьор, въплъщавайки се в различни роли в зависимост от характерите, с които се е срещал, преобразувайки се в желаната от тях личност, в човека, който би ги съблазнил. После мислите й се прехвърлиха към Хари, с неговия светлосин костюм, сиво-сини очи и бяла колосана риза, към начина, по който се навеждаше към нея, когато тя говореше и как я хващаше леко за лакътя, когато пресичаха улицата. Към начина, по който я гледаше и сякаш се опитваше да чуе онова, което тя не искаше да изрече. Беше изминало доста време, откакто отново беше допуснала някого толкова близо до себе си.