Политичестки ред и политически упадък [bg]

Според изчисленията от 70 – те години на миналия век до началото на настоящия Нигерия получава около 400 млрд. щ.д. приходи от петрол. За разлика от източноазиатските експортно ориентирани икономики тези пари не се инвестират нито във физически, нито в човешки капитал (т.е. образование). Те също така нямат особено голям ефект върху доходите на обикновените нигерийци: всъщност нивата на бедност се увеличават драстично, а други показатели на развитието като детската смъртност едва помръдват. Таблица 2 показва, че в сравнение с относителния успех на Индонезия по отношение на намаляването на бедността в началото на XXI в. две трети от населението на Нигерия живеят в бедност.

Е, къде отиват всички тези пари? Не е никаква изненада, че са отишли в ръцете на политическия елит на Нигерия. Този елит е съсредоточен около огите, или Големите мъже, и техните клиентелистки мрежи. Някои оги са потомци на традиционния елит, управлявал преди настъплението на британския колониализъм, но други са се издигнали самостоятелно – бивши военни офицери, бизнесмени или политици, успели да се възползват от политическата система, за да забогатеят. Някои от тях като циментовия магнат Алико Данготе са наистина много богати, за когото се твърди, че е най – богатият чернокож човек в света, чието състояние през 2014 г. е оценено на 25 млрд. щ.д. Мнозина от най – големите престъпници като Диепрейе Аламиейесейга са щатски губернатори, избран да управлява един от най – бедните щати в делтата на Нигер, който притежава имоти в Лондон и Кейптаун, а през 2002 г. британската полиция открива в апартамента му 914 000 британски лири.

Политиката е обичайният начин за забогатяване в Нигерия; много малка част от доходите са благодарение на предприемачество и създаване на истинска стойност. ,,Прозрачност без граници“ я класира на 143 – то място от 183 страни от гледна точка на нивото на осезаема корупция. Случаите на мотивирана от корупция некомпетентност са легендарни. В средата на 70 – те години на миналия век например военният режим на Якубу Говон обявява покупката на шестнайсет милиона метрични тона бетон за изграждането на редица военни съоръжения и други амбициозни инфраструктурни проекти, учетворявайки вноса от предходната година. Натоварените кораби навлизат в пристанището на Лагос, но не могат да разтоварят в продължение на цяла година, тъй като всъщност бетонът не е необходим; голяма част от него е поръчан, за да могат правителствените служители да събират такси за демюрейдж. Бетонът се втвърдява в трюмовете на корабите и се налага да го изхвърлят на място, задръствайки пристанището в продължение на много години.

Корупцията по високите етажи се просмуква надолу и засяга всички сегменти на нигерийското общество. Единственото, което много западняци знаят за Нигерия, е, че е източник на имейл измами, предлагащи неочаквано забогатяване. Това е една от т.нар. „измами 419“, кръстени на съответния параграф в нигерийския наказателен кодекс. Вследствие на слабата защита на имуществените права в Нигерия средната класа нигерийци често рисуват големи знаци върху къщите си, че не се продават. Причината е, че завръщайки се от почивка, може да заварят къщата си заета от непознат, който е откраднал правото им на собственост.

Не е изненадващо, че в страна с толкова много бедност и корупция има и много насилие. Това в особено голяма степен е вярно за делтата на река Нигер, където работят западни петролни компании от 50 – те години на миналия век. Недостигът на средства за населението в региона, състоящо се предимно от етносите иджау и огони, тук е особено очевиден; делтата е един от най – бедните региони в Нигерия. През последните петдесет години в делтата са изхвърлени близо 1,5 млн. тона петрол, замърсявайки водните пътища и унищожавайки риболова, който е традиционното препитание на населението. Това поражда постоянните бунтове срещу петролната индустрия и безбройните разбойнически банди, спонсорирани от местните оги, които живеят от грабежи и изнудвания. Федералното правителство в Абуджа се опитва да успокои този гняв, като изпраща значителни финансови помощи на юг. Но голяма част от тях се озовават в джобовете на местните политици.

Напоследък свързаната с „Ал Кайда“ радикална ислямистка групировка „Боко Харам“ извърши редица смъртоносни нападения на север срещу държавни учреждения, християнски църкви и сградата на ООН в столицата, а през 2014 г. отвлече повече от двеста ученички. Насилствените тактики на „Боко Харам“ не могат по никакъв начин да бъдат оправдани с бедността в Северна Нигерия, но за нея и другите дисидентски групи корумпираното правителство е лесна мишена поради изключително слабата му легитимност. А и реакцията на правителството е мудна и неефикасна.