Измамна светлина [bg]

— Има ли нещо, което премълчаваш? — попита я накрая Гамаш.

— Какво, например?

Той замълча за момент. Рен-Мари седеше до него на дивана и местеше поглед от Арман към дъщеря им.

— Причинявал ли ти е болка? — изрече Гамаш. Ясно и отчетливо. Гледаше я право в очите. И търсеше истината.

— Физически? Дали ме е удрял, това ли имаш предвид?

— Да.

— Никога. Дейвид никога не би го направил.

— Наранявал ли те е по друг начин? Емоционално? Упражнявал ли е вербално насилие?

Дъщеря му поклати глава. Гамаш не откъсваше поглед от лицето й. Бе надзъртал в очите на толкова много заподозрени в опит да измъкне истината. Но истината никога не му се беше струвала толкова важна, колкото сега.

Ако Дейвид тормозеше момиченцето му…

Усети как го обзема ярост само при мисълта за това. Какво би направил, ако разбере, че този човек наистина…

Успя да се отдалечи навреме от ръба на тази пропаст и кимна. Прие отговора й. Седна до нея и я притисна в прегръдката си.

Люлееше я. Усещаше главата й в ямката на рамото си. Усещаше сълзите й през ризата си. Точно както бе правил, когато малката Ани плачеше за Хъмпти Дъмпти. Само че сега тя бе паднала от голяма височина.

След известно време Ани се отдръпна и Рен-Мари й подаде няколко салфетки.

— Искаш ли да застрелям Дейвид? — попита Гамаш, докато тя мощно издухваше носа си.

Дъщеря му се засмя и пое накъсана глътка въздух.

— Простреляй го в коляното.

— Премествам го в началото на списъка си със задачи — заяви Арман. После се наведе и я погледна в очите, вече напълно сериозен. — Каквото и да решиш, ние те подкрепяме. Разбра ли?

Ани кимна и избърса лицето си.

— Знам.

Също като Рен-Мари, Гамаш бе по-скоро объркан, отколкото шокиран. Струваше му се, че Ани премълчава нещо. Нещо важно, което би обяснило ситуацията. Всички двойки имаха трудни периоди. Двамата с Рен-Мари също спореха понякога. Случваше се и да се наскърбят взаимно. Не нарочно, но когато хора живеят в такава близост, няма начин да не се случи.

— Да речем, че с татко сте били женени за други хора, когато сте се срещнали. Какво бихте направили? — попита най-сетне Ани и ги погледна право в очите.

Родителите мълчаха, вторачени в дъщеря си. Гамаш се сети, че наскоро същия въпрос му бе задал и Бовоар.

— Искаш да кажеш, че си срещнала друг? — изрече Рен-Мари.

— Не. — Ани поклати глава. — Искам да кажа, че правилният човек ни чака някъде там. Както мен, така и Дейвид. Ако отчаяно стискаш нещо, което не е за теб, нещата няма да се оправят. Това тук никога няма да се оправи.

По-късно, когато с Рен-Мари останаха сами, тя повдигна отново темата.

— Арман — поде и свали очилата си за четене, докато лежаха в леглото, всеки с книгата си. — Какво би направил, ако беше женен, когато се запознахме?