Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Когато скандалът станал публичен през лятото на 1899 година, във връзка с празнуването на рождения ден на тъста, последният незабавно разпоредил подаръкът да се върне на зетя. Отчаяната му млада съпруга взела със себе си децата и се премесила в дома на своите родители, докато самият Верешчагин напуснал Русия, за да се появи една седмица по-късно при радикалните си руски другари художници, които живеели в изгнание в Берлин, укривайки се от царската тайна полиция.

Едва през есента той се завърнал в Санкт Петербург, след като водил скиталческо съществувание във Франция, Германия и Полша. Съпругата му била тази, която в края на краищата го убедила да се завърне у дома при нея и трите им малки деца. Тя вече му била простила, баща ѝ никога нямало да го направи, а след още няколко месеца той вече бил мъртъв.

В навечерието на новата 1899 година Верешчагин умрял от преливане, докато празнувал настъпването на новия век в художествената академия в императорската столица, а за случилото се през предходната година било изписано доста още тогава. Лични писма, които се разменяш в рамките на семейството, между приятели и врагове, вестникарски статии и лека-полека се появили също така и есета по история на изкуството за Верешчагин и за скандала, който той предизвикал.

Месец преди смъртта си, той продал своя портрет, изобразяващ свети Теодор. Срещу обещание за мълчание, за невероятно добра цена и на един от конкурентите на своя тъст. На един англичанин, представляващ британска корабна компания, който правел големи сделки с руския император и който избрал да напусне страната още след първите вълнения в Санкт Петербург през 1905 година, да се прибере у дома в Англия и да започне работа в централния офис на корабната компания в Плимут.

За първи път иконата на Верешчагин е представена на обществеността във връзка с изложба в галерията „Тейт“ в Лондон, през есента на 1920 година, за изкуството като политическа проява в революционна Русия. Там тя отново предизвиква вълнения. Английските вестници писали за скандала, който произведението на изкуството предизвиква двайсет години по-рано, а в „Таймс“ дори публикуват подробно интервю със собственика на творбата. Понастоящем пенсионираният директор на корабната компания, сър Албърт Станхоуп, по различни причини избрал да говори значително по-подробно за художника пейзажист Верешчагин, отколкото за младия пройдоха, който спечелил международна известност, като охулил тъста си. Да оставим настрана това, че последният бил германец и точно толкова дебел, колкото гръцкия си първообраз, но тъй като войната сега била свършила, сър Албърт пожелал да зачеркне тази част от историята.