Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Можеш ли да си представиш, Бекстрьом — продължи Йегура. — Шведски принц, който се жени за руска принцеса. Една жена от Русия, нашият отколешен враг, като династията Бернадот никога не е била близо до подобен брак през двестагодишната си история. Те са сключили брак на трети май 1908 година в императорския дворец в Санкт Петербург. Празненствата продължили цяла седмица. Може би не е толкова изненадващо, предвид факта, че разстоянието между Окелбу и Санкт Петербург не е малко — заключи Йегура, като кимна със сериозно изражение и се подкрепи със солидна глътка червено вино.

Макар че след това нещата не се развили толкова добре, според същия източник. Двадесет и четири годишният принц бил боязлив и слабохарактерен млад човек, доста неуверен в себе си, независимо от синята си кръв и златните си ширити, докато неговата осемнайсетгодишна съпруга била истинска малка „лудетина“, която яздела на мъжко седло, пушела цигари и обичала да се забавлява, като се пързаля на сребърен поднос по стъпалата на голямата вила в Кунглига Юргорден24, където те живеели.

За някакво брачно съжителство в действителност едва ли някога е ставало въпрос. На следващата година, след като се оженили, наистина им се родил син, но всъщност по всичко личало, че живеят живота си всеки по своему, и още през 1914 разводът станал факт.

— Това впрочем е първият път, когато някой от династията Бернадот се развежда — каза Йегура, а видът му беше толкова тържествено разочарован, колкото на който и да е дворцов репортер.

— Какво станало след това? — попита Бекстрьом с любопитство. „Нашият крал определено участва в историята.“