Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще стигна до това — каза Йегура. — Това, което ме насочи по следата, за сведение, беше един от онези предмети, които адвокат Ериксон беше получил като задача да продаде.
— И какъв беше той? — запита Бекстрьом. „Вероятно портретът на дебелия монах, когото хванали на местопрестъплението да бърка в буркана със сладко на нашия Господ“, предположи той.
— Един ловен сервиз за морска употреба — каза Йегура и кимна.
— Един какво? — попита Бекстрьом.
77
Един ловен сервиз за морска употреба беше насочил Йегура по следата. Пълен набор от дванайсет комплекта, който се състоеше от общо 148 части и беше произведен от императорската порцеланова фабрика в Санкт Петербург през зимата на 1908 година. От най-финия бял порцелан, украсен с ръчно изрисувани мотиви, изобразяващи различни морски птици от Балтийско море, подходящ също така и за лов. Истинско украшение за сервираната маса, очакваща участниците в ловуването за обяд след откриването на лова, а в конкретния случай беше сватбен подарък от руската велика княгиня Мария Павловна за бъдещия ѝ съпруг принц Вилхелм Шведски. Един изключително подходящ подарък за съпруг, който не само беше шведски принц по кръв, но и интересуващ се от лов офицер в Кралския шведски флот и запален рибар.
— Сватбата не била никак лоша, мога да те уверя — каза Йегура. — Шведски принц от династията Бернадот, който се свързва в брак с велика княгиня от династията Романов. Мария Павловна е братовчедка на последния цар на Русия, Николай II. Следователно е близка роднина на бащата на всички руснаци, както са наричали царя по онова време.
— Можеш ли да си представиш, Бекстрьом — продължи Йегура. — Шведски принц, който се жени за руска принцеса. Една жена от Русия, нашият отколешен враг, като династията Бернадот никога не е била близо до подобен брак през двестагодишната си история. Те са сключили брак на трети май 1908 година в императорския дворец в Санкт Петербург. Празненствата продължили цяла седмица. Може би не е толкова изненадващо, предвид факта, че разстоянието между Окелбу и Санкт Петербург не е малко — заключи Йегура, като кимна със сериозно изражение и се подкрепи със солидна глътка червено вино.
Макар че след това нещата не се развили толкова добре, според същия източник. Двадесет и четири годишният принц бил боязлив и слабохарактерен млад човек, доста неуверен в себе си, независимо от синята си кръв и златните си ширити, докато неговата осемнайсетгодишна съпруга била истинска малка „лудетина“, която яздела на мъжко седло, пушела цигари и обичала да се забавлява, като се пързаля на сребърен поднос по стъпалата на голямата вила в Кунглига Юргорден24, където те живеели.
За някакво брачно съжителство в действителност едва ли някога е ставало въпрос. На следващата година, след като се оженили, наистина им се родил син, но всъщност по всичко личало, че живеят живота си всеки по своему, и още през 1914 разводът станал факт.
— Това впрочем е първият път, когато някой от династията Бернадот се развежда — каза Йегура, а видът му беше толкова тържествено разочарован, колкото на който и да е дворцов репортер.
— Какво станало след това? — попита Бекстрьом с любопитство. „Нашият крал определено участва в историята.“
Различни животи в различни светове, според Йегура. Мария Павловна отначало се завърнала в Русия, работила в Червения кръст по време на Първата световна война и през лятото на 1917 година тя се омъжила повторно. Във връзка с революцията няколко месеца по-късно тя се преместила в Париж и по този начин, за разлика от много други в семейството ѝ, избягнала съдбата да бъде убита от болшевиките.
— В Русия така и не се върнала — каза Йегура. — Отначало тя живяла в Париж, а също така известно време прекарала в Ню Йорк. В средата за трийсетте, след като се разделила с втория си съпруг, тя се върнала временно в Швеция. През Втората световна война живяла в Южна Америка, в Буенос Айрес в Аржентина, ако не греша. Към края на живота си, тя починала през 1958 година, впрочем тя се върнала обратно в Европа. Последните години прекарала в Констанц в Швейцария, близо до сина си Ленарт и семейството му. Синът ѝ, от принц Вилхелм. За него без съмнение си чувал да се говори, нали? Той е този, който живял в Майнау, знаеш замъка с всички онези градини, които са отворени за широката публика. В продължение на много години той бил един от най-обсъжданите членове на династията Бернадот.
— Разбира се, естествено — каза Бекстрьом. Разкваси устата си със солидна глътка и изтри останалите капки с опакото на ръката си. — Кой не помни малкия Ленарт?
24
В превод „Кралският зоопарк“, градски парк, разположен на остров в Централен Стокхолм.