Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Всеки знае как живеят такива хора — съгласи се с Бекстрьом. — Посетих в дома му един известен актьор веднъж. Ако това място беше обикновено наркоманско свърталище, социалните веднага щяха да го запечатат.

„Дори един циганин отказа да живее там“, добави наум Бекстрьом.

— Но този път не стана така — въздъхна Йегура, който изглежда не слушаше госта си. — Парцали, чупелещини и всякакви боклуци, но този път за тях се плащаха милиони. Разказах ли ти впрочем за онези пантофи, които той получил от Хариет Андершон, знаеш, онази известна шведска актриса, във връзка с някакви снимки на архипелага през петдесетте?

— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава, понеже филмите от архипелага, които обичаше да гледа, във всеки случай не бяха режисирани от Ингмар Бергман. „За щастие“, помисли си той, като се има предвид малкото, което бе имал случай да види.

— Ужасна история. Разказват, че валяло през цялото време и очевидно ставало течение по пода в къщата, където те играели, така че тя претичала до съседа, който бил някакъв местен рибар, живеещ в обичайната нищета сред купища утайка от кафе, планини от балтийска херинга и разкъсани от четене броеве на „Сеяча“23, и купила старите му пантофи от тюленова кожа, така че на Бергман да не му мръзнат краката. Знаеш ли за колко се продадоха? На „Буковски“?

— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава. „От къде, по дяволите, бих могъл да знам това“, зачуди се той.

— Осемдесет хиляди крони — простена Йегура. — Осемдесет хиляди шведски крони — повтори той. — За няколко протрити кожени парчета, които се състояха предимно от изсъхнала пот от крака.

— Звучи прекалено — съгласи се Бекстрьом.

— Нека да си представим за миг, че Грета Гарбо му беше подарила тези същите чехли. Колко, мислиш, щяха да получат за тях ненаситните Бергманови наследници?

— Без съмнение повече — предположи Бекстрьом, въпреки че той съвсем слабо си спомняше Гарбо. „Не беше ли онова, мургавото момиче, което отишло в Холивуд и станало лесбийка?“

— Със сигурност един милион — въздъхна Йегура и поклати тъжно глава.

— Извинявай, един малък въпрос — каза Бекстрьом. — Защо ми разказваш всичко това? — „Какво стана с кафявия плик?“, питаше се наум той.

— За да разбереш същината — каза Йегура разпалено. — Какво значение може да има провенансът за цената — поясни той.

— Добре, това го разбрах — каза Бекстрьом. — Това, което не съм разбрал, е онзи, предишният собственик, за когото говореше. Кой е той?