Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— В брой? Загадъчно — каза Бекстрьом. „Много загадъчно“, помисли си той.

— Ами да — съгласи се Йегура и сви рамене. — Цената не била толкова стряскаща и мнозина от купувачите предпочитали да процедират по този начин. Не правят изключение и много от колегите ми, които се занимават с изкуство, трябва да знаеш.

— И така минават седемдесет години, преди тя отново да се появи. Тук в Швеция, в дома на адвокат Ериксон, който получава задачата да я продаде от името на неизвестен клиент.

— Да, това определено е хубаво резюме.

— И ти нямаш макар и най-бегла представа къде е се е намирала междувременно? Искам да кажа, че по всичко личи, че този, който я е притежавал, трябва да е бил някой швед. Защо, в противен случай, би се озовала тук?

— И аз така смятам — каза Йегура. — И така, ще можеш ли да ми помогнеш с този малък детайл, за което ще ти бъда много задължен?

— Нашият барон е този, който я продава миналата пролет. От името на адвоката. Имало ли е още нещо, което той е продавал на същия търг? — „Това благородно гейче изглежда е затънало до ушите в тази история“, помисли си той.

— Имаше три неща от продаваната колекция, които Ериксон искаше да бъдат оценени — каза Йегура. — Гореспоменатата икона плюс ловният сервиз за морска употреба, който явно ти направи дълбоко впечатление. Третото беше една запалка за пури. Тя също беше произведена в Санкт Петербург в началото на двайсети век, ако се съди по печатите. От друга страна обаче, по нея нямаше никакви надписи или други подобни, въз основа на които да бъде свързана с принц Вилхелм. Ако питаш мен, почти сигурен съм, че принц Вилхелм и нея е получил от Мария Павловна. Освен това тя е изработена от един от най-известните бижутери в историята, който е работил в Санкт Петербург по онова време. Името му е Карл Фаберже и той е бил придворен бижутер на императора. Чувал си за него без съмнение нали?

— Каква е била цената на запалката за пури? — попита Бекстрьом.

— Не помня точно, приблизително сто хиляди на търга, с такова впечатление съм останал. Нищо кой знае какво и приблизително същата сума, за която първоначално е била закупена, ако отчетем изменението на стойността на парите с годините. Има много такива неща от онова време. Една запалката за пури е била почти задължителен аксесоар във всеки добре оборудван кабинет. Да оставим настрана това, че тази е струвала повече от останалите — каза Йегура и сви рамене.

— А какво се е случило с онзи сервиз? — попита Бекстрьом. — Ловният сервиз, колко е получил за него?

— Сервизът, та сервизът — каза Йегура и поклати глава. — Много мрачна история, истинска злочестина.