![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
„Направо от извора“, помисли си Бекстрьом, като се задоволи само с кимване.
— Сега сигурно скъпият брат се пита как просто и практично се решава чисто технически счетоводната част — каза Йегура.
— Да, обясни ми — каза Бекстрьом и се намести удобно на стола си. „Става все по-добре и по-добре“, установи той.
— Ако на мен самият ми дойдеше наум да направя нещо подобно, което ми е нещо много далечно, бих се погрижил англичаните да изпратят сметката за изплатени суми по електронната поща на мен. Защото най-лесно е тя да се манипулира директно в компютъра, а дори и за човек с ограничени умения за боравене със съвременната компютърна техника не би било кой знае каква философия да промени лирите стерлинги в шведски крони и да разпечата едно копие на тази сметка, която после да даде на адвокат Ериксон. Въпреки че самият аз никога не бих си помислил да правя такива комбинации — уточни Йегура с красноречиво вдигане на елегантно костюмираните си рамене.
— Значи, по такъв начин може да се изкара един милион — заключи Бекстрьом.
— Да, или деветстотин шейсет и две хиляди шведски крони, ако си спомням добре — каза Йегура. — Като се махнат няколко банкноти по сто за тук или там.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Бекстрьом. „Какви, по дяволите, ми ги говори този“, зачуди се той.
— Защото аз бях този, който наддаде за иконата на Верешчагин, така че, естествено, имам достъп до същите икономически данни, както и продавача — каза Йегура и кимна. — Останалото беше съвсем елементарно пресмятане.
— Ти си купил картината със свети Теодор. Но защо?
— Обяснението на това защо го направих, мисля да направя, докато се наслаждаваме на печеното телешко филе на скара — каза Йегура. — Във връзка с това мислех също да попитам дали не бих могъл да те изкуша с чаша или две от изключителното вино на заведението. Това е великолепно червено италианско вино, съставено от класическата френска комбинация от каберне совиньон, мерло и каберне франк. Макар че точно тези грозде е пораснало в Тоскана, а не в Бордо — каза Йегура.
— Бирата и водката са достатъчни — каза Бекстрьом. „Останалото може да ми дойде малко в повече“, прецени той.
— Може би е разумно — съгласи се Йегура. — Човек трябва да внимава, когато налива гроздов сок върху малц и пшеница. Мисля, че имаш право, Бекстрьом.
— Ериксоновият доверител, онзи, който притежава колекцията от предмети на изкуството, кой е той? — напомни Бекстрьом.
— Има време — каза Йегура и кимна любезно. — Ще стигнем и до това. Ако мога да си позволя да ти дам един малък съвет, докато чакаш, не би било зле да си вземеш още една малка водка, за всеки случай. За да не паднеш от стола, когато чуеш какво мисля за този човек.
76
Печено телешко филе на скара, една порция запечено пюре от кореноплодни зеленчуци, сос от червено вино с говежда пача и един Бекстрьом, който се хранеше с апетит. Той си пийваше водка и бира, докато се отдаваше на приятни мисли за големия кафяв плик, до който познатият му, беше убеден в това, скоро щеше да стигне. Самият той никак не бързаше. В момента не му липсваше нито храна, нито напитки, а въпросът с парите понякога трябваше да почака да му дойде времето.
Най-накрая изглежда неговият домакин събра кураж. Първо се покашля дискретно, подкрепи се, като отпи от своето италианско червено вино, после докосна със салфетката тънките си устни и кимна в знак, че времето е настъпило.
— Запознат ли си с понятието „провенанс“, Бекстрьом? — попита Йегура и се покашля още веднъж.
— Ами, да, в общи линии — каза Бекстрьом и сви рамене. — Но с удоволствие ще чуя обяснението ти — добави той. Просто така, за всеки случай, понеже и представа си нямаше за какъв „Прованс“ говореше Йегура.
— В тази връзка, когато говорим за предмети на изкуството, може да се каже, че „провенанс“ се отнася до историята на произведението на изкуството. За самия творец, разбира се, за различни събития, свързани със създаването на творбата. Не на последно място… и особено когато се стигне до определянето на цената, за която едно произведение на изкуството може да бъде продадено… говорим също така за тези, които са притежавали творбата. Първоначалния собственик, както и тези, които идват след него. Може да изглежда като нямащо отношение към въпроса, но понякога нещата стоят така, че ако собственикът е много известен, това може да означава много повече за стойността на произведението на изкуството или предмета, за които говорим, отколкото творба сама по себе си.